Защо Ямбол избра за свой празник Свети Дух

За град Ямбол най-старият християнски храм е изграден в района на ямболската крепост, след нейното възникване след 970 г. Как се е наричал той, засега не се знае. Може да се предполага само, че е носил името на Свети Георги, защото и най-значимата църква в града носи същото име, обяснява в своите записки историкът Петър Петров.

Според друг историк - Добрина Берова, автор на книгата „Ямболската църква „Свети Георги” пазител на православната вяра и на българския дух”, през 1587 – 1588 години в списъка на ямболлии се срещат имената на трима свещеници. Не е отбелязано от кои църкви са те.

Данните на Сливенската митрополия показват, че „Света Троица“ е изградена през 1863 г., а 126 години по-рано – през 1737 г. в същия квартал „Каргона“ е съществувал вече и храмът „Свети Георги“.

Във фонда на Регионален исторически музей-Ямбол, обаче, се съхранява сребърен дискос с надпис в полукръг на гръцки език: „Моление. Раб Божи Алекси подарява на църквата „Света Троица” 1692”, разказва историкът Христина Женкова.

Съществуването на църквата „Света Троица“ от началото на ХVІІ в. ни подсказва и посещението на Ерусалимския патриарх Хрисант Нотара в Ямбол от м. юни 1720 г. В пътеписа си патриархът регистрира две енории в града: тази към църквата „Света Троица” и другата към църквата „Свети Георги”, която той отбелязва като по-голяма, допълва Христина Женкова.

Ямболци на няколко пъти гонят от храмовете си одринския владика Кирил. Кулминацията в борбата срещу гръцкото влияние в града е акцията около Великден през 1862 г. когато за пореден път владиката е изгонен от града. Църквите се отварят и за първи път свещениците извършват богослужението на български език. В църквата „Света Троица” ямболските младежи дори заличават всички гръцки надписи по стените и по иконите. Вестник „България“ от 21 май 1862 г. съобщава: „Ямболските младежи изгорили гръцките книги, защото не са потребни, не четат в тях по черковните и да не се търкалят или късат на парчета, изгорили ги. Тия младежи направили едно дело угодно на Бога и похвално от хората”, посочва още Христина Женкова.

Според спомените на видния от онова време учител Черню Георгиев църквата „Света Троица” е наричана голямата църква, защото е посветена на трима светци: Бог, Исус и Светия Дух, а църквата „Свети Георги”- малката, защото е посветена само на един светец.

Храмовите празници са повод за провеждане на събори на роднини, близки и познати. Коли се курбан за здраве, устройват се борби. Такава ямболска седянка се провеждала и тук. Поне до масовото преселване на жители от Ямбол в Бесарабия през 1830 г., след Тракийското въстание и Руско-турската война (1828 – 1829). Тогава от 300 къщи с българско население в Ямбол остават само 25. Прекъсват се икономическото развитие, историческите и родови спомени, обяснява Петър Петров. В последствие тук се заселват българи от Старозагорска и Новозагорска околии.

В продължение на 45 години няма данни за провеждането на роднински събори.

През 1874-1875 години епитропът на църквата „Света Троица” - Вълчо Главчев, предлага и църковното настоятелство приема, на храмовия празник - „Свети Дух”, да започне провеждането на събор с коленето на курбан, устройването на борби и народни веселия.

Провеждането на събора в деня на Свети Дух продължава и известно време след 09.09.1944 г., но след това е закрит.

През 1993 година Общински съвет - Ямбол взема решение да се възстанови честването на сбора при църквата „Света Троица“ и  празникът „Свети Дух” да се чества като Ден на Ямбол.

Според църковните канони Светият Дух се отбелязва 51 дни след Великден, на деня след Петдесетница. Тази година той е на 8 юни.   

По традиция и тази година тържествата за Деня на Ямбол ще започнат с празнична литургия в храма „Света Троица“.