За 28-ма година Ямбол чества Свети дух като свой празник
Ямбол отбелязва Свети дух като празник на града от 1993 г. Тогава в цялата страна се поде инициатива всеки град да има свой ден. На сесия на общинските съветници в Ямбол бяха предоставени две възможности: единия ден да бъде 14 - 16 май и другата да се възстанови честването на събора при църковния храм „Света Троица”. Съветниците избраха второто предложение.
Съборът при черквата „Света Троица“ води началото си от 1874-1875 години, когато епитропът на храма Вълчо Главчев, предлага и църковното настоятелство приема на храмовия празник - „Свети Дух”, да започне провеждането на сбор с коленето на курбан, устройването на борби и народни веселия.
Провеждането на сбора в деня на Свети Дух продължава и известно време след 09.09.1944г., но е закрит.
Според проф. Велизар Велков селските сборове водят началото си от времето на траките. Те били устройвани в почти всяко селище. Целта е била да се видят в деня на сбора роднини, близки и познати. Колел се курбан за здраве, устройвали се борби. Християнската религия приема тези традиции и обикновено сборовете стават на храмовите празници на църквите в съответните селища.
За град Ямбол най-старият християнски храм е изграден в района на ямболската крепост, след нейното възникване след 970 г. Как се е наричал той засега не се знае. Може да се предполага само, че е носил името на Свети Георги, защото и най-значимата църква в града носи същото име. Според Добрина Берова, автор на книгата „Ямболската църква „Свети Георги” пазител на православната вяра и на българския дух” Я, 2009 година, през 1587 – 1588 години в списъка на ямболци се срещат имената на трима свещеници. От кои църкви са те не е отбелязано. Няма и запазени данни дали са провеждани сборове на храмовите празници.
Според спомените на Черню Георгиев църквата „Света Троица” е наричана голямата църква, защото е посветена на трима светци: Бог, Исус и Светия Дух, а църквата „Свети Георги”- малката, защото е посветена само на един светец.
Според църковните канони Светият Дух се отбелязва 51 дни след Великден, на деня след Петдесетница. Понеже Великден се мени всяка година затова и празникът не е фиксиран и през годините се чества на различни дати, но винаги в понеделник.
Вижте още
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!