Ямболският коледарски буенек - уникалната традиция на единствените танцуващи коледари

Повече от столетие, в дните на Бъдни вечер и Рождество Христово, коледарите в Ямбол заиграват в ритъма на отривист танц, наречен коледарски буенек. Местната традиция е уникална за България и от години приковава интереса на етнографи и краеведи. Ямболските коледари не само пеят и благославят, а са единствените танцуващи коледари. Как се е зародил неповторимият танц и какво още е характерно за коледуването в Ямболско разказа в интервю за БТА етнографът от Регионалния исторически музей Динка Ангелова.

Уникалната традиция се заражда в най-стария квартал на града - "Каргона"

Коледарският буенек е еквивалент на лазарското хоро, като двата танца заключват момковия и моминския цикъл в народната обредност. Любопитен факт е, че ямболският коледарски буенек е градско явление в българската традиционна култура. За танцуващите коледари свидетелстват запазените фотографии в Регионалния исторически музей и в Държавния архив в града. Счита се, че танцът се заражда около 1917 г. - 1918 година. Докато изпълняват своята мисия - да обикалят къщите, за да възвестят чудото на Рождество Христово, ямболските коледари започват и да потропват. Вероятно са го правили първо - от студ, второ - за да привлекат вниманието на своите изгори, които са ги очаквали с нетърпение. Този начин на изява се харесва на коледарите и се превръща в танц, който през годините се развива, дообогатява и достига в един уникален вид до наши дни, обяснява етнографът.

Кавалерийските ботуши с шпори отличават ямболските коледари

Традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е характерно и за съседните села. Навлизането на европейската мода и наличието на военен гарнизон в града, най-вече - на кавалерийските части, води до промяна в облеклото, както в градския бит, така и на коледарите. През 20-те и 30-те години на миналия век коледарите са били облечени с дебели шуби, наречени "каплами" - дълги вълнени палта, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Надолу са били обути с бричове, а на краката им вече задължително се появяват ботушите, които привнасят спецификата на танца. По-късно се появяват и шпорите, които съответно дават звън и правят танца още по-внушителен, разказва още Динка Ангелова.

Двете коледарски школи - "каргонлии" и "баирчани"

В годините се оформят и две школи на танцуващи коледари - тази на най-стария квартал "Каргона" и тази на т.нар "баирчани", от квартала в северозиточната част на Ямбол. И при едните, и при другите кавалерийските ботуши остават, но се появяват различия в облеклото и в танца.
"Каргонлии" в средата на миналия век са облечени с бели ризи, кожухчета, вратовръзки и задължителните калпаци, обкичени с пуканки и чемшир, обсипан с варак, за да има блясък. "Баирчани", за разлика от тях, се обличат с традиционното облекло - потури, везана риза, елек и украсеният калпак.
Кудата, както се нарича коледарската група в Ямболско, при "каргонлии" образува един "синджир" при подреждането си. Редицата от коледари танцува по-бавно и се движи като една скала, наредени един зад друг. Пристъпват тежко, удрят силно и самият танц е изключително внушителен, обяснява още етнографът. "Баирчани" танцуват по-буйно, по-емоционално, по-енергично. Танцът им е с повече потропвания на краката и потръпване на раменете, което липсва при "каргонлии".

И земята се тресе от коледарски буенек

"Който не е наблюдавал как танцуват ямболските коледари, действително е загубил страшно много, защото танцът е изключително емоционален. Те грабват вниманието на публиката, а земята просто се тресе от еднаквото движение на една група на 11-12 човека, които играят като един", завършва разказа си етнографът Динка Ангелова.

Обединението прави силата

От 2018 година коледарският буенек е и защитена марка на Ямбол пред Патентното ведомство. Въпреки двете школи, на всяка Коледа над 200 ямболски коледари се обединяват в коледно надиграване. Повече от десетина години то е превърнато и във Фестивал на коледарския буенек, който събира стотици зрители от цялата страна и чужбина. Пищният празник няма да се състои за втора поредна година, заради мерките на здравните власти за пандемията от COVID-19. Традицията обаче отново ще бъде спазена, като отделните куди коледари ще започнат да обикалят още от тази вечер кварталите на града, за да танцуват и благославят за по-добри дни.