Ямбол - от древността към бъдещето: Ямболската минерална баня

"Ямбол - от древността към бъдещето" е рубрика на 999, която се реализира със съдействието на Държавен архив Ямбол.

Днес ви разказваме за Минералната баня. Помните ли я?

На 16.10.1933 г. при ремонтни работи в турската баня в града ни- прокопаване на кладенец със сонда – блика топла вода.

Стопанката на банята Мюнивер Расимова праща същата топла вода за анализ в София.

Скоро след това ямболски граждани научават сензационната новина, че “черпената” вода в банята е топла и решават да вземат инициативата в свои ръце, а именно да се направят проучвания минерална ли е или само термална водата.

На 10.12.1933г. се свиква Общоградско събрание. След като е отбелязана незаинтересоваността на градските власти по проучване на “неочакваното благо”, ощастливило града, по-първите хора инициират създаването на граждански комитет по проучване на водата. В комитета влизат: инж. Андрея Сапунджиев, Петър Кичуков- търговец, Михаил х. Митев- помощник кмет, Димитър Хаджиев – адвокат, Иван Даов- аптекар, Димитър х. Жеков – книжар, Иван Чешмеджиев – търговец, Владимир Власков - учител, д-р Георги п. Щилиянов и Л. Брънеков - адвокат.

На учредителното заседание на 11.12.1933г. комитетът е именуван Комитет за проучване на минералната вода в град Ямбол. Започва събирането на дарения от ямболското гражданство за проучване и каптиране на водата. Пишат се писма до Министерството на търговията – отделение: мини, кариери, минерални води. Специалистите от София правят оглед на мястото, вземат необходимите проби. Извършени са хидрогеоложки проучвания на терена със сонди и изкопи. Ямболската вода е изследвана от инж. Благой Спиров в химическата лаборатория на Държавни мини – София. Резултатите слагат край на съмненията, че ямболската вода е измислица, сапунен мехур, показват, че водата спада към алкалните минерални води.

Ямболката градска община започва постъпки да й бъде преотстъпено правоползването на минералната вода при турската баня за вечни времена.

Успоредно със сондажите и проучванията особено належащо е да се направи павилион за “черпене” на водата, съответстващ на всички хигиенни изисквания. Междувременно започват съдебни спорове и дела, тъй като собственицата на банята предявява претенции за концесия над водата, понеже както тя казва нейна била заслугата за “изнамирането й” . Развръзката е в полза на общината – в нотариалния акт четем, че Градската община става собственик на недвижим имот, находящ се в І отдел на Ямбол, а именно: баня със следните помещения – вход-каса, съблекалня, клозети, пет помещения за къпане за сумата от 414 хил. лева.

Общината прави постъпки пред Дирекцията на народното здраве да се признае ямболската вода за лековита, а Ямбол за курортен град. Ямболката медицинска колегия излиза с изявление, че след дълги наблюдения на болни от региона, се вижда, че водата помага главно при стомашни киселини и улеснява излекуването на язви и чревни катари. В брошурата на д-р Иван Бояджиев четем, че ямболската минерална вода лекува “болести на храносмилателния канал, на нервната система, екземи и др.”

Междувременно е получено писмо, според което на Ямболската градска община се отстъпва за вечно ползване минералния извор, находящ се в Ямбол.

Започнато е преустройство на банските инсталации от известната софийска фирма “Машинно техническо бюро – Борис Ненов”. ПРиходите са главно от продажбата на вода за пиене като средното месечно постъпление е около 4875 лв. Таксите за къпане са: І класа – 11 лв., а ІІ класа – 7 лв., таксата за теляк е 6 лв., като от тях 2 лв. отиват в общината. Големите колебания в приходите пооказват, че се налага пропагандиране и рекламиране на водата, предварителна стерилизация и газиране. Искането да се продава ямболска вода в международните вагон-ресторанти е отхвърлено от Дружество “Спални вагони” София поради факта, че “бутилките с порцеланови капачки не са пригодни” и съществуващ договор за доставка на вода от с.Горна баня.

Разменените писма между Ямболската градска община и Главна дирекция на железниците свидетелстват, че ЯМВ е поставена в благоприятно положение по отношение превоза й по железниците – таксуване по най-евтиния клас, а когато се праща до София – с 50% намаление.

Комитетът за проучване на минералната вода развива трескава дейност за реконструкция на баните и реклама на водата и курорта Ямбол.

В своята книжка “Ямболките минерални бани” Михаил Пенев дава следното описание на Ямбол:” Градът Ямбол се благоустроява бързо и скоро ще стане един от най-хубавите курорти на България. Снабден е с модерен водопровод, канализация, електрическо осветление. Климата му е здравословен, без резки промени на температурата. Зима тук почти няма – времето е винаги хубаво и топло. Посетителите на Минералните бани ще намерят в града топло гостоприемство и най-добри удобства за преживяване... Ямболските минерални бани са ново модернизирано здание, построено през 1935-1936г. по последната дума на науката, с всички най-нови изисквания на балнеологията.... Широката двуетажна банска постройка отдалече привлича погледа.Тук, вдясно, е кабинетът на банския лекар...В първия етаж са кабините за І класа, заедно с помещения с единични мраморни вани...а също така и общите басейни, които са облицовани с Карарски и Тополовградски мрамор... Изобилната минерална вода и модерните автоматични инсталации и перални, както и мраморната облицовка, дават възможност да се пази образцова чистота в баните, които в много отношения са първи у нас...Новият павилион за пиене и наливане на минералната вода е най-красивият в България. В средата на залата е фонтана със статуята на Диана...Наливането на водата става чрез специална помпа. Всички напълнени бутилки и съдове се запечатват със специални етикети..”

Разпространяват се брошури на различни езици, рекламиращи минералната вода и градът като курортно място, дори и шеговити с надслов:”Пий и речи мерси!” .

Рекламните брошури представят Ямбол като град с добре уредени хотели, ресторанти и квартири, евтини продукти и др., а в съседство до баните- великолепна градска градина, трета по големина в страната.

Реклама има и на Четвъртия Пловдивски мострен панаир. В-к Тракиец” от 19.04.1936г.разказва: “Влизаме в палата “Тракийски юнак” ....Първото, което вижда посетителят са трите големи табла със снимки от Ямбол и от ЯМВ, надпис: ”Посетете Ямбол!”...Изложен е модел на Ямболските минерални бани, табло със състава на ЯМВ и разни бутилки с обикновена и газирана ЯМВ.”

Така благодарение на енергичността и упоритостта на Комитета за проучване на водата, Ямболската градска община, гражданите доброволци – техници и работници както и ентусиазираните ямболци, появилата се минерална вода е била проучена, каптирана и най-целесъобразно използвана за града.