Утре е Петковден, внимавайте кой ще дойде в дома ви

16 населени места в сливенската епархия имат храмов празник на 14 октомври. Освен в село Веселиново, в община Тунджа на света Петка са кръстени и храмовете в селата Меден кладенец, Роза и Калчево. В община Стралджа името на света Петка носи храмът в село Палаузово. Светицата е закрилник и на манастира в село Сотиря, както и на сливенските села Горно Александрово и Трапоклово и на град Кермен.

14 октомври е храмов празник още на тополовградското село Доброселец, на селата в община Средец – Орлинци и Момина църква, на село Завет в община Сунгурларе и на село Полски извор в община Камено, както и на бургаските квартали Горно езерово и  Рудник.

Св. преподобна Параскева Епиватска е наричана от нашия народ и Петка Българска. Тя е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство, отбелязват от българската патриаршия.

Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.),  мощите на преподобната Петка били пренесени в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким от родния й град Епиват (днешния град Селимпаша в Европейска Турция, на 13 км изтчно от град Силиврия и около 50 км северозападно от Истанбул). В Търново я приемат като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и него в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година, а от 1641 г. са в град Яш в историческата област Молдавия в Североизточна Румъния.

Според фолклорната ни митология света Петка е леля на Св. Димитър. В нейния ден децата не бива да се къпят.

Съгласно народните легенди светицата се свързва и с духа, който покровителства къщата и семейството. Известно е още, че тя е закрилник и на брака и плодовитостта.

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано" представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.

Затова в дванадесетте дни след Петковден не бива да се започва нова работа, защото ще завърши неуспешно.

Осмислянето на празника като повратен, като граничен между новата и старата аграрна година води до спазването на обичая „полазване“. Гледа се кой пръв ще дойде в дома и от това, какъв е той се определя късметът и здравето през цялата година.

ГАДАНИЯ ЗА ВРЕМЕТО

Каквото е времето на Петковден, такова ще е и на Димитровден, и на Архангеловден.

Ако на Петковден грее слънце – зимата ще е лоша, а ако вали – добра.

Ако около Петковден вали сняг, зимата няма да е люта и зла.

Ако на Петковден има буря, на Свети четиридесет мъченици (9 март) времето ще е лошо.

Ако листата на дърветата не окапят до Петковден, зимата ще е лоша.

Ако в дните около Петковден овцете лежат разпръснати в кошарата – зимата ще е мека, с малко сняг, ако се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева