Тържествена литургия с нов свещеник за празника на Стралджа

Без масови публични прояви ще посрещнат празника си в Стралджа на Архангеловден, научи 999 от главния специалист "Връзки с обществеността" Надя Жечева. В свое обръщение към гражданите кметът Атанас Христов изрази съжаление, че заради пандемията и наложените мерки са отложени редица планирани културни и спортни прояви. 

В утрешния празничен за Стралджа 8 ноември обаче местните жители ще имат радостта да се проведе тържествена литургия в храма "Свети Арахангел Михаил", издигнат от предците им през 1851 г. Службата ще бъде отслужена от отец Евгени, който беше назначен за енорийски свещеник на общината след преждевременната кончина на отец Димитър/Деян/ Василев Тенев. 

Празнични рисунки и рецитали подготвят и в местните детски градини, които все още работят. В градската библиотека пък подготвят ретроспекция от снимки и публикации за празника през годините. 

Стралджанци от векове тачат празника Архангеловден. По традиция в много домове се колят курбани, които се раздават на съседи и близки приятели. По всяка вероятност това ще се случи и сега, без да има големи събирания.   

Строителството на храма „Архангел Михаил” през 1851 г. е важен етап от борбата на стралджанци за независимост. Преди започването на строежа в западния край на града съществува църква параклис със същото име. По празниците там се стичат богомолци от съседните села, а на път за Котел се отбиват монаси от Света гора. Това дразни турците и те в началото на ХIХ в. я превръщат в беглишки храм, а по-късно го разрушават.

Със създаването на килийното училище селяните започват да се събират в сградата му, за да почитат църковните празници, и там се обединяват около идеята да построят църква. След дълго ходене по мъките братята Стефан и Атанас Балъкчиеви издействат получаването на султански ферман, пазен от сина на последния като семейна реликва до 1925 година. Донасянето му от Цариград се превръща в празник за цялото тогавашно село Стралджа. Според легендата майката на двамата братя – Мита Стоянова, помага за това богоугодно дело благодарение на познанството си с влиятелни турски чиновници. В онези години, на път от Северна България за Цариград, в техния дом нощуват пратениците с пари за хазната. Ферманът за строеж е издаден от султан Абдул Меджит през 1851 г. Той гласи: „Султан Абдул Меджит. Указ. Получих молбата на жителите от село Стралджа, Ямболска околия, Сливенски окръг, които съвместно с Йорги, по народност грък, харизал половината от двора си за построяване на църква, която да носи неговото име като главен дарител, същите чрез патриарха в Цариград ме молят да им разреша построяването на църква. „Разрешавам да се построи църква в с. Стралджа, Ямболско, с размери: дължина 20 аршина, ширина 12 аршина.” Избран за патрон на храма е архангел Михаил. Дарители за строителството са още Стоян Зурнаджиев, Сарайлъ Димо, Терзи Теньо и др. Иначе всеки стралджанлия помага с каквото може на строежа. Цялата църковна утвар (кандила, свещници, икони) е набавена чрез дарения.

Според изискванията на османската власт църквата трябва да бъде вкопана в земята, с равен таван, без кубета и камбанария и с размери 14х8 метра. Но тази малка сграда няма да успее да събере всички желаещи да се кланят пред Бог. Затова майсторът Петър Арнаудов от Ямбол своеволно увеличава основите й наполовина. Поради тази промяна строежът е спиран многократно от турците, недоволни от здравия й каменен градеж и масивен вид.

През 1857 г. църквата е богато украсена от ямболския художник Александър Георгиев (Зограф). Сред най-впечатляващите икони на майстора зограф в стралджанската църква са тези на архангел Михаил, Богородица, св. Георги, пророк Илия, св. Димитър. Върху някои от иконите авторът изписва имената на дарителите. Под лика на св. Йоан Кръстител четем: „В лето 1875 г. се построи тази църква. Тогази пренесе тази икона Иван Маринов с домат си (семейството си – б.а.) за душевното си спасение.” Интересен е текстът под иконата на св. Николай Чудотворец: „С иждивението (разходите, парите – б.а.) на господин Атела и с дружината му Рахня, Илия, Димитрина, Кумана, Паня, Ивана, Рухча, Стефана и Атанасия

Църквата е завършена и осветена през есента на 1857 г. Около 1924 г. е построена камбанарията – подарък от местните занаятчии. През лятото на 1937 г. бъдещият професор по живопис – художникът Панайот Панайотов от Стралджа, прави четири стенописа: „Грехопадението”, „Потоп”, „Благовещение” и „Сретение Господне”. Последното иконописване на църквата е извършено през 1950 г. и е дело на Михаил Маковкин от Сливен.

От 27 април 1979 г. църквата е призната за паметник на културата. През 2007 г. по повод отбелязване на 150-годишнината от строителството екип от специалисти реставратори от Бургас възстановяват ценните стенописи. Първият етап приключва с реставрирането на четирите стенописа до иконостаса. Според художника Климент Атанасов е необходимо още заздравяване на архитектурната основа, укрепване на живописния слой, колоритна и графична реинтеграция на стенописите, тониране и привеждане в ново цветово решение на дървените елементи в храма. Историята на стралджанската църква „Архангел Михаил” е неотменимо свързана със съдбата на селището, с неговото минало, настояще и бъдеще. Превърната е от поколения стралджанци в символ на духовността, опора в борбата им за отстояване на вяра и народност.

*За изготвяне на статията са използвани: „Църквите в Югоизточна България – История и култура“, Сборник материали от научна конференция, посветена на 150-годишнината от създаването на стралджанската църква.