С творческа вечер отбелязват 120 години от рождението на Матвей Вълев в Ямбол

Творческа вечер, посветена на 120 години от рождението на ямболския писател и журналист Матвей Вълев организират днес Община Ямбол, Регионална библиотека „Георги С. Раковски“ и местното Дружество на писателите.
Рожденото име на Матвей Вълев е Димитър Христов Вълев.
Роден е в Ямбол на 21 октомври 1902 г. в семейство на гимназиален учител. Прекъсва образованието си и се препитава като машинописец, фабричен работник, докер на Бургаското пристанище, дървосекач из Лонгоза, общ работник по жп линии. Първият му белетристичен опит – “Из записките ми”, излиза в “Българан” през 1922 г.
Напълно незаслужено името му продължава да е почти непознато на съвременния читател. Личността и творчеството на този оригинален автор са слабо известни и на специалистите. Произведенията му не се преиздават, липсват цялостни изследвания, които да определят мястото му в развоя на българската литература между двете световни войни. Единствената книга, посветена на живота и творчеството на Матвей Вълев, е издадена през далечната 1982 г. от ямболския писател Христо Карастоянов.
Хората, които все пак знаят за него, свързват името му главно с Бразилия и с произведенията, създадени благодарение на четиригодишния му престой там (1930-1934 г.). С тях Вълев се включва в южноамериканската тема в българската литература и се нарежда до Борис Шивачев, Светослав Минков, Тодор П. Ценков, Самуил Стрезов.
В пъстрия културен и литературен живот на междувоенния период Матвей Вълев е една от най-активните фигури. В спомените на съвременници той фигурира редом с Христо Смирненски, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Никола Вапцаров и др. Заедно с последния създават радиотеатъра. Участва в културна делегация в Югославия през 1937 г., както и на ХVI конгрес на ПЕН-клуба в Прага. След смъртта на близкия си приятел Христо Смирненски Матвей Вълев се присъединява към групата млади и талантливи българи в Берлин – културния център на Европа по това време. Активно сътрудничи на над 60 периодични издания, някои от които са сред най-авторитетните и представителни, оформящи облика на епохата в страната ни – „Българан‛ (където е поместена и първата публикация на писателя – „Из записките ми‛), „Маскарад‛, „Пламък‛, „Кормило‛, „Изкуство и критика‛, „Златорог‛, „Българска мисъл‛ и др. Много рядко подписва текстовете си с истинското си име – Димитър Вълев или с инициалите Д. В. Предпочита псевдонимите Матвей Вълев и Матвей Босяка. По време на престоя си в Германия печата и в немски леви вестници под псевдонима Хайнрих Волф. Опитва перото си и в художествения превод от руски и немски език.
Интересът към творчеството му изведнъж секва след смъртта му – като доброволец на фронта на 7 ноември 1944 г.
Между 1944 и 1988 г. са излезли само два сборника с избрани произведения на Матвей Вълев. Интересна е съдбата на единствения му роман „Ферма в Сертон“. При бомбардировките над София през Втората световна война печатницата, в която вече се е набирал текстът на романа, е разрушена до основи. Ръкописът изчезва и издаването е осуетено. След дълги перипетии то става факт едва през 1988 г. Това е и последната публикувана книга на Матвей Вълев до този момент. В по-ново време отделни негови разкази се появяват единствено в сборници и антологии.
Като цяло белетристиката на Матвей Вълев се приема положително, като свеж и екзотичен полъх в литературата ни, като „нещо ново, неизвестно, донесено отдалече“, както посочва критикът Георги Цанев.
Напълно основателно Матвей Вълев е определен като един от първите български маринисти в прозата и първият, разработил темата за Черно море и неговите хора. Всички рецензенти са категорични: въпреки някои слабости в творбите му, белетристът има голям потенциал, който трябва да се съхрани и развие.
Не е така топъл приемът на драматургията на Вълев. Пиесата „Госпожата“, която подготвя в съавторство с Елисавета Багряна, е подложена на унищожителни критики. Въпреки усилията на режисьора Хрисан Цанков и на най-добрите артисти на Народния театър, тя не успява да се задържи на сцената повече от шест-седем представления. Около постановката се развихря скандал, който силно отеква по страниците на печата. Според рецензентите вината за провала на представлението е единствено на авторите.
Причината за забвението на Матвей-Вълевото творчество след Девети септември става ясна, щом се погледне списъкът с издания, на които е сътрудничил през годините. Започнал с публикации в левия печат („Маскарад“, „Съзнание“, „Кормило“), с течение на времето той се преориентира. Негови текстове все по-често се срещат по страниците на официозни периодични издания като в. „Щурец“ и кооперативните списания. Дори за кратко в началото на 40-те години редактира едно от тях (сп. „Сердика“). Има разкази и в заклейменото по-късно списание „Златорог“. Социалистическата власт след Девети септември не може да му прости това.
На 4 октомври 1944 г., няколко седмици преди Матвей Вълев да бъде убит като доброволец на фронта, Борис Делчев пише: „Фашистки влияния проникнаха в творчеството на по-голяма част от официалните ни писатели. Тях можем да открием у Каралийчев, Вълев, Красински, Чилингиров, Арнаудов, Йоцов, Цонев и много други…“. Това споменаване на името му е равносилно на присъда. Единствено скорошната му смърт предотвратява физическите и психически репресии над него.
Творческата вечер днес, посветена на Матвей Вълев е с начален час17:30 в читалнята на Регионална библиотека „Георги С. Раковски“.