Преди Успение Богородично: Какво повеляват традициите
Днешният ден е предпразненство, подготовка за големия празник Успение Богородично, което честваме на 15 август. Това е и последният ден от Богородичния пост.
На 14 август се почита и паметта на пророк Михей. Той е шестият по ред от дванайсетте “малки пророци”, т.е. пророци, чиито книги в Библията са по-кратки.
Всяка година на 15 август, на границата между лятото и есента, Българската православна църква отбелязва празника Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица – един от най-големите християнски празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на нейното успение /блажено заспиване, вечно заспиване/.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица / 8 септември /, когато се чества рождението на Христовата майка – животът на земята е малък, кратък, а другият е голям.
Голяма Богородица е един от най-тачените празници, въпреки че не е наситен с богата обредност. Запазена е християнската основа на празника с трапезата, с обредния хляб и празния стол, където може да седне случаен гост или скъпият дух на починал невидимо да участва в тържествения семеен празник. В различните краища на страната добавят и местни ритуали, но навсякъде основното в празника е даряването, раздаването. Според народната вяра, за да има здраве и сполука в една къща, за да има берекет от всичко и разбирателство, трябва от всичко, което „се стига за първи път“, т.е., което е готово вече за ядене, най-напред да се раздаде из махалата, на близки и познати, на бедни и болни хора и едва след това да се яде в къщи.
Според поверията, на 14 август вечерта, жените, които искат да имат дете, молят Богородица да им помогне, носят дарове и остават да преспят в църквите, носещи нейното име. Това се прави с вярата, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче.
Народните вярвания гласят още, че ако болни преспят срещу празника на "свято място“, ще бъдат дарени с изцеление.
Стари поверия съветват в този ден да се избягва докосването на всичко, което е червено, за да е здрав добитъкът – да не пропикава кръв. Това важи с особена сила и за всички млади жени, за да не останат бездетни.
На този ден никой нищо не работи. Народната традиция често забранява на домакините да сноват и да тъкат, да плетат и да шият между Голяма и Малка Богородица, за да е здраво домочадието.
На Голяма Богородица празнуват:Мария, Марио, Мариана и техните производни.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнаменти, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
На 15 август е празникът на храм "Успение на Пресвета Богородица" в ямболския квартал "Аврен", където по традиция организират тържества с курбан. Храмов празник е и на село Чарда.
Вижте още
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!