Празничен камбанен звън в Стралджа

Рано сутринта на 8 ноември празничен камбанен звън огласи Стралджа по повод Деня на града и празника на местния православен храм. „Стралджа днес е много шарена, красива, спокойна след избора на Атанас Киров и неговия екип от кметове по селата“, съобщи за 999 Надя Жечева от пресцентъра на общината. Вечерта е планиран и концерт на Панайот Панайотов.

Строителството на храма “Архангел Михаил” в Стралджа е важен етап от борбата на местните хора за национално признаване и независимост.

Съществуват данни за килийнна църква – параклис “Архангел Михаил” в западния край на селището, между дворовете на Сиво Друмев и Стефан Балъкчиев. По празници в нея се стичали богомилци от съседните села. На път за Котел тук се отбивали монаси от Света гора. Това подразнило османците и в началото на ХІХв. те я превърнали в беглишки хамбар, а по-късно я разрушили.

След създаването на килийното училище селяните започнали да се събират в сградата му и там да почитат църковните празници. Осъзнавайки нуждата да имат молитвен дом те се обединяват около идеята да построят църква в тогавашното все още село Стралджа. След дълго ходене по мъките братята Стефан и Атанас Балъкчиеви издействали получаването на султански ферман, пазен от сина на последния като семейна реликва до 1925 година. Когато го донесли от Цариград, цялото село се събрало да ги посрещне.

Легендата разказва, че майката на двамата братя Мита Стоянова помогнала много, благодарение на познанството си с влиятелни турски чиновници, понеже в техния дом нощували пратениците с пари за хазната, на път от Северна България за Цариград. Стралджанци й се отблагодарили като я погребали през 1875 г. в църковния двор. Ферманът за строеж на църквата бил издаден от султан Абдул Меджит през 1851 година. Той гласял: “Султан Абдул Меджит. Указ. Получих молбата на жителите от с.Стралджа, Ямболска околия, Сливенски окръг, които съвместно с AVE Йорги, по народност грък, (това е стралджанецът Георги Кунев, дядо на първия стралджански депутат Неделчо Минков – б.а.) харизал половината от двора си за построяване на църква, която да носи неговото име като главен дарител, същите чрез патриарха в Цариград ме молят да им разреша построяването на църква. “Разрешавам да се построи църква в с.Стралджа, Ямболско с размери: дължина 20 аршина, ширина 12 аршина.”

Стралджанци избрали за патрон на храма Архангел Михаил. Дарители за строителството на църквата, освен споменатите по-горе братя Балъкчиеви и Георги Кунев, станали Стоян Зурнаджиев, Сарайлъ Димо, Терзи Теньо и др. Помагали кой с каквото може всички стралджанци. Цялата църковна утвар (кандила, свещници, икони) е дарение от тях.

Според изискванията на османската власт църквата трябвало да бъде вкопана в земята, с равен таван, без кубета и камбанария и с размери 14 х 8 метра. Майсторът на църквата Петър Арнаудов от Ямбол своеволно увеличил основите й на половина, поради което строежът бил спиран многократно от османците, недоволни от здравия й каменен градеж и масивен вид.

През 1857 г. църквата е богато украсена от ямболския художник Александър П. Георгиев (Зограф). Авторът на дърворезбите е останал неизвестен.

Пръв свещеник в новопостроената църква е поп Тоти П. Драгиев (1813 – 1878) от Ямбол. Въпреки, че владеел добре гръцки, под влияние на зараждащото се движение за църковна независимост свещеникът вероятно започнал да служи на български език, с което осветил църквата едва през 1860 г. заедно с ямболския иконом поп Филип и поп Йордан от Сливен. От това време ще е останало преданието, че името на Стралджа идва от лоши, непокорни люде, както ги назовал владиката. Поп Тоти завършил живота си като мъченик, заклан от черкезите ден преди освобождението на Ямбол.

Като ценна реликва в църквата се пази “Часослов” и издание на “Нов завет” от 1859г., преведени от Неофит Рилски и отпечатани в Лондон.

Около 1924г. е построена камбанарията – подарък от местните занаятчии. Последното иконописване на църквата е извършено през 1950 г. и е дело на Михаил Гр.Маковкин от Сливен. От 27 април1979 г. църквата е призната за паметник на културата.