Право на отговор: Д-р Панайот Диманов: Твърденията на д-р Рунков, ме засягат пряко и не отговарят на обективната истина

През изминалата седмица настоящият директор на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ по време на своя пресконференция три пъти използва моето име в контекста на своето резюме и на отговорите на журналистическите въпроси. Твърденията на д-р Рунков, ме засягат пряко и не отговарят на обективната истина. По-долу в настоящото право на отговор, коментирам фактите по трите въпроса, в чиито контекст бях обсъждан от Рунков.

1. По отношение на първия конкурс за директор на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ от Февруари 2021

Рунков твърди, че причината за собствения му неуспех в класирането и последващото прекратяване на конкурса е желанието на комисията да „вразуми един от кандидатите“, а именно мен. Той цитира Бойко Пенков като източник на това обяснение, което получил в личен разговор с него.

На първо място това изявление на д-р Рунков представлява признание от самия него, че е бил в комуникация с органите, провеждащи и взимащи решения по конкурса по време на самата процедура – нещо, което противоречи на законовото изискване за прозрачност при провеждането на конкурси за директори на публични предприятия.

От друга страна, в това твърдение няма никаква логика. Най-лесният начин да бъда „вразумен“ от комисията, би било моето отстраняване, но не и отстраняването на Рунков – кандидат който към този момент се ползва с пълната политическа подкрепа на управляващата партия, бидейки водач на листите й в Ямбол, така както действащият министър тогава е водач на листите на същата партия във Варна. Късането на Рунков и провалянето на конкурса въпреки тези обстоятелства няма за цел „вразумяването“ ми (ако под вразумяване се има предвид, разбирането, че всеки един конкурс за публични позиции трябва да се провежда само с един кандидат). Истинската причина е, че при пълната политическа подкрепа и сигурност на Рунков, явявайки се на това, „конкурсче“ (както самият той го нарече в пресконференцията), същият е представил концепция от няколко хвърчащи листа. В сравнение с моя задълбочен труд от над 60 страници, комисията е била изправена пред невъзможно решение… Единственият изход е бил да прекратят конкурса и за двамата участници, тъй като при обективна оценка, би следвало конкурсът да бъде спечелен от мен.

Аз обжалвах тази процедура по съдебен ред и в хода на производството Административен съд Ямбол изиска от Министерството на здравеопазването пълната преписка по конкурсната процедура. МЗ обаче не се съобрази с разпореждането на съда и изпрати всички документи от преписката…освен концепциите на двамата кандидати. Тъй като тези документи все пак са налични в МЗ, моите настоящи твърдения могат да бъдат обективно доказани с документи. Уви, твърденията на Рунков и цитатите от лични разговори с Бойко Пенков – не могат.

2. По отношение на наследството от моето управление на МБАЛ „Св. Пантелеймон“

Д-р Рунков правилно отбеляза, че е заварил болницата в много добро финансово състояние. Впрочем, по мое време това беше една от малкото областни болници, които имаха положителен баланс. Причината за моята смяна през 2020 не е неуспешен мениджмънт, а точно обратното – твърде успешен мениджмънт, неугоден на местното партийно ръководство.

Д-р Рунков твърди обаче, че заварил недоверие в институцията „изпълнителен директор“. Примерите, които дава той за свои действия, целящи възвръщане на доверието към институцията са: нов скенер (договор, всъщност подписан от мен през март 2020), увеличение на работното време на санитарите (също разписано от мен през януари 2020); проект за новата болница (който беше създаден по времето на моето управление) и драстично увеличение на заплатите и ДМС. По отношение на заплатите е редно да се имат предвид следните обстоятелства: увеличението на заплатите в болницата е следствие на безпрецедентни финансови субсидии към всички болници, свързани с помощта за COVID. По време на управлението на Рунков средствата от МЗ се отпускат независимо от финансовите резултати. В периода на моето управление, аз разполагах с пъти по-малък бюджет. Заплащането за съжаление не е функция на моята воля, а на финансовите възможности на болницата към онзи момент. По същият начин увеличенията по времето на Рунков не са негова лична заслуга, а следствие от радикалната промяна на държавната политика и субсидии в сектора. Със субсидиите за легла, спешни отделения, инфекциозни отделения, ТЕЛК, психиатрични отделения и т.н. Рунков успешно си купи „липсващото доверие към институцията“ – но не към институцията изпълнителен директор, а към него в частност.

На трето място по отношение на доверието в институцията, искам да задам няколко реторични въпроса (реторични, защото техните отговори могат да се докажат с факти и документи):

• Какво е финансовото състояние и наличност към момента на болницата след разходването на финансовите инжекции?
• Колко лекари бяха освободени от Рунков (по „взаимно съгласие“ или по „тяхна воля“) и колко нови лекари успя той да привлече?

Отговорите на тези въпроси, рано или късно ще станат ясни.

3. По отношение на втория конкурс за директор на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ от Май 2021

Рунков твърди, че на втория конкурс е представил своята първа концепция за втори път – нещо, което едва ли здравомислещ човек би направил при положение, че тя вече е оценена като негодна. Това твърдение е неистина и същото може да се докаже отново с документите, налични в МЗ.

На второ място той отново споделя за свои срещи и разговори с лица, които влияят на процеса по избор (този път от неговата политическа опозиция) и твърди, че същите са го уверявали, че той е техният човек и трябва да целува ръката им. Очевидно обаче целуването на ръката на опозицията не е било успешно за Рунков. Именно изненадата и разочарованието му са повод да даде пресконференцията, в която твърди, че по свое мнение се е справил добре с COVID кризата и с новата болница, настоява със златни букви да бъде изписано името на политическия му благодетел и театрално хвърля оставката си (бидейки наясно, че към този момент този акт няма как да произведе ефект).

Рунков също така твърди, че причината за моето отпадане на втория конкурс са „интелигентни хора в партия номер 4“ (т.е. БСП), които са направили проучване на публичното мнение. Твърди и, че при моето евентуално избиране за поста „щяха да валят оставки – на лекари и на сестри“. Правейки подобни неверни внушения, Рунков пропуска част от фактите, които ще изложа тук. Докато Рунков е „целувал ръка“ на интелигентните хора от собствената си опозиция, същият действително е заплашвал с оставки, в случай, че моята кандидатура бъде предпочетена. Става дума за оставките на баща му (апропо негов подчинен) и други приближени нему лекари. Тъй като Рунков твърди, че поста е самоцел за мен, а за него не е, аз бих искал да задам следния въпрос: За кого всъщност е самоцел този пост? Аз напуснах мирно преди година (въпреки добрите ми управленски резултати и очевидно политическото ми отстраняване). Рунков днес заплашва да „обезкърви“ екипа на болницата при евентуално негово отстраняване. Очевидно същият не се вълнува особено от бъдещето болницата или екипа, а най вече – от задържането на поста си по метода „след мен потоп“. Подобна заплаха за оставки повдига още един въпрос – за конфликта на интереси, съществуващ когато баща и син са в подчинени отношения. От една страна Рунков гласува удвоено ДМС на своя собствен баща (завеждащ отделение в болницата), а баща му гласува обратно ДМС на сина си, който е и лекар в завежданото от баща му отделение (освен  директор на болницата). От друга страна роднинските връзки в болницата са фактор, който очевидно определя решения свързани с оставки и напускане на служители. Изглежда, че семейство Рункови са своеобразна частна организация в публичната болница.

По отношение на проучването на публичното мнение, за което Рунков говори, използвам момента да заявя категорично, че с неверни внушения и откровени клевети по мой адрес Рунков и неговия политически покровител от дълго време се опитват да манипулират общественото мнение. Аз дълго мълчах по темата, но този път няма да мълча, тъй като клеветите, разпространявани от тях по време на тази кампания са по адрес не само на мен, а и на едно от моите деца. И тук ще се обърна лично към Рунков, който много пъти в пресконференцията си заяви „ние имаме достойнство“ (не знам дали „ние“ отнася към себе си или към себе си и своя политически покровител). Г-н Рунков, да нападате свой опонент чрез децата му не е нито професионално, нито мъжко, най-малко пък е достойно. Преди да съм лекар или директор, аз съм баща. Като такъв съм горд, че нито аз, нито моите деца в живота и в кариерата успяваме по начина и с методите, до които вашият мироглед се простира. „По плодовете им ще ги познаете“ пише в книгата на книгите. А клеветите, които изричате, говорят много за самите вас. Не за мен, нито пък за моята дъщеря.