Почитаме паметта на генерал Ковачев

На 26 февруари 1860 г. в ямболския квартал „Каргона“ е роден Стилиян Ковачев, участник в Априлското въстание (1876 г.), припомня календарът на Регионалния исторически музей в Ямбол. Той е популярен сред широката публика с пикантната подробност, че не дал дъщеря си Димитрина за жена на Мустафа Кемал, по-късно известен като Ататюрк, тогава военен аташе в София. Но за разбиранията му си има и предистория.

Като дете Стилиян Ковачев учи при даскал Атанас Кожухаров в родния град, после в Сливен. Съвсем млад е забелязан от председателя на ямболския революционен комитет Георги Дражев и малко известен факт е, че на 16 г. той се включва в комитета – занимава се с тайната му кореспонденция. При избухването на Априлското въстание четата на Георги Дражев се присъединява към отряда на Иларион Драгостинов и Стоил войвода. При боя в Сливенския балкан Георги Дражев е заловен и по-късно обесен, но младият Стилиян успява да избегне бесилото.

След Освобождението 18-годишният младеж продължава обучението си в педагогически курсове в Пловдив. Тогава е формирана Командата на волноопределяющите се и Стилиян Ковачев постъпва там. През ноември 1878 г. командата е преместена в София, повечето, вкл. и Стилиян Ковачев, постъпват в новооткритото Военно училище. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик, назначен е за командир на взвод във 2-ра Учебна дружина ва Източнорумелийската милиция. През 1881 г. става поручик, активно участва в организирането на т. нар. гимнастически дружества.

Учи една година в Николаевската военноинженерна академия в Сант Петербург. През 1884 г. става капитан, ротата му е изпратена в Родопите, южно от Пазарджик, за да закриля българското население от турските и гръцки банди. На 7 септември 1885 г. Ковачев командва Трета хасковска дружина. По време на Сръбско-българската война дружината участва в боевете при Сливница.

След войната е началник на канцеларията на Военното министерство, расте във военната йерархия, през 1905 г. е произведен в чин генерал-майор.

В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска дивизия и на Родопския отряд, извършил настъплението от Пловдив към Западна Тракия. След успеха на тази операция става командващ на Четвърта българска армия, успешно провежда отбранителната операция при Булаир и отбива десанта при Шаркьой. За около месец е военен министър през юни 1913 г., в навечерието на Междусъюзническата война. Поради несъгласие с цар Фердинанд за започване на войната е отстранен като командващ на Четвърта българска армия и от правителството и преминава в запаса.

По време на първата Световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, от 1916 г. е началник на Главното тилово управление на армията. На 15 август 1917 г. е произведен генерал-лейтенант. През 1918 г. по време на войнишкото въстание отказва поведе българската армия срещу българските войници. След войната окончателно се уволнява от армията. Председател е на Съюза на офицерите от запаса, издава книги. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата. Не скъсва връзките си с родния Ямбол. Председател е на културно-просветно дружество „Тунджа“, а през 1936 г. организира Дни на Ямбол в София, посетени от 15 хиляди души. За последно посещава Ямбол през 1937 г., тогава известният събирач на автографи от онова време Аспарух Бирников, му взима автограф за своята колекция. Умира на 11 юли 1939 г. в София.