Отбелязваме 144 години от Априлската епопея

На 20 април 1876 г. (2 май по нов стил)в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа се появява България.

Същия ден ямболските въстаници заминават към Сливенския Балкан, за да се присъединят към четата на Стоил войвода. Георги Дражев води въстаниците. Знамето носи Жеко Андреев.

А знамето е ушито от учителката Тининка Георгакева и Радка Белева, чиито близки също се включват в Априлската епопея. От едната страна върху зеления плат с жълта и бяла сърма е извезан лъв с корона, отгоре с надпис „Свобода или смърт”. От другата страна се четат думите „Ямболци, да измрем за отечеството”.

Тайният революционен комитет в Ямбол е основан западно от днешния Ловен дом на ул. „Н. Петрини”, под горското стопанство, в дома на Дражо Хаджигеоргиев на Георгьовден – 6 май (23 април по стар стил) 1873 г. Година по-рано председателят на комитета Георги Дражев се среща с Васил Левски. Освен Георги, който става и председател на революционния комитет, в подготовката на организираната въоръжена борба се включват също Иван Белев, Жеко Андреев, Захари Величков, Атанас Кратунов, Никола Попиванов, Киро Икономов, Панайот Гайдаров и др. Техните майки и съпруги усърдно шият въстаническите дрехи, приготвят сухари. В дома на Георги Дражев често отсядат Стефан Стамболов, Георги Икономов и Иларион Драгостинов, които са посрещани и укривани от баба Дражевица и нейните дъщери Стефанка и Василка.

Дражо Хаджигеоргиев е един от първите и най-яростни противници на гръцкото влияние в Ямбол и за изгонване на гръцкия владика от града. За това заедно със сина си Георги са арестувани и няколко дни са затворени по заповед на мютесарафина в Сливен, разказва историкът Христина Женкова от Регионален исторически музей.

По време на Априлското въстание 1876г. заради дейността на синовете му Георги и Ставри, Дражо е заловен и излежава 3 месеца затвор в Одрин. Ставри отговаря за снабдяване на въстаниците с оръжие и подпомага дейността на брат си Георги, който е председател на комитета. Ставри Дражев, е този, който води митинга пред Безистена след Съединението през 1885 г.,

Георги Дражев, както е известно, през май 1876г. е заловен и осъден на смърт чрез обесване от военен съд в Одрин. Смъртната присъда е изпълнена в родния му град, на паметното днес място – до Каргонския мост, срещу родната му къща в близост до дюкяна на Касабов. Днес на това място има паметна плоча.

Заедно с Георги Дражев е обесен и 25-годишния знаменосец на четата – Жеко Андреев Съртмаджев.

Атанас Кратунов и Захари Величков са обесени в Одрин на следващия ден.

Писарят на тайния революционен комитет Никола Попиванов, става кмет на Ямбол през 1894-1896 г.

Подготовката на въстанието в България е само няколко месеца, с което се обяснява и неговия неуспех на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.

Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Бояджик, Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска държава, изпитваме удоволствието от усещането да говорим родния си език. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително движение.