Отбелязваме 117 години от Илинденско-Преображенското въстание

През 1903 г. на Петрова нива се събират 300 души - делегати, войводи, четници и решават да се вдигнат на въстание. В Скопския, Битолския и Солунския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне.

26 000 въстаници се изправят срещу 35-хилядна редовна турска армия и башибозук. За кратко поробителят е прогонен. След 26 дни - въстанието е потушено.

Илинденско-Преображенското въстание е по-кръвопролитно и от Априлското въстание. Изгорени са над 70 села. Над 30 000 човека губят домовете си. Всичко в този регион, маркирано от християнския кръст, загива.

Учреденото в Ямбол на 25 април 1900 г. Одринско благотворително братство "Антим I", председателствано от Никола Върховски, дава неоценим принос в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, разказва Георги Киров, потомък на тракийци. Членовете му събират оръжие и муниции за пограничните пунктове. За победата на Македония и Одринска Тракия Ямбол дава десетки свидни жертви.

След разгрома на въстанието в Ямбол намират подслон 103 семейства от Одринска Тракия и Македония. По този повод Ямболското благотворително дружество се обръща към гражданите с възванието да се помогне на прокудените братя. Всички граждани се отзовават на призива и отделят от своята храна и залък за бедстващите сънародници.

През 1913 г. бежанците нарастват особено след Балканската война. Сред тях са потомците на тракийците, на изселени преди 230 години в село Аврен десетки фамилии. През юли 1913 г. авренските бежанци са настанени в селата Каравелово, Симеоново, Робово и др.

След седем години кметството в Ямбол им отпуска общинска земя и през 1920 г. се заселват в новия Авренски квартал, а през 1924 г. общината отстъпва земя с право на строеж на бежанците от Беломорска и Източна Тракия, които заселват новия "Търновски" квартал в подножието на хълма Боровец и същите земи са откупени от заселниците и стават техни собственици.