Намалиха присъдата за единия от младежите, нападнали таксиметров шофьор

Бургаският Апелативен съд намали присъдата на единия от младежите, опитали да убият таксиметровия шофьор Апостол Вълчев от Ямбол. За непълнолетния Костадин Стоянов наказанието е намалено от шест години на четири години и шест месеца с първоначален "общ" режим. За другия от нападателите – Симеон Димитров, е потвърдена присъдата от 16 години „лишаване от свобода”.

Симеон е бил в разширения състав на националния отбор на България по бокс за младежи и има потенциал, според специалистите в този спорт, да се изгради като един от най-добрите български боксьори в неговата категория. Доказателство за таланта и възможностите му са множеството спечелени от него титли и призови места, включително титла от Международен турнир по бокс, се посочва в решението. Пред съда учителите му посочват, че Симеон е дисциплиниран и амбициозен спортист, заслужил получаването на стипендия за отличен успех. Към момента на извършването на престъплението е бил в 12-ти клас.

За разлика от него Костадин, който е с 3 години по-малък, не бил особено старателен ученик, интересувал се само от спорта, а освен бокс тренирал и спортна стрелба. Непълнолетният все още младеж е бил регистриран в Детска педагогическа стая в Елхово, заради кражба.

В хода на разследването е установено, че и двамата възпитаници на спортното училище са притежавали оръжие. Симеон е имал газов пистолет, а Костадин – преработена пневматична пушка. В съдебното производство става ясно, че двамата са обмислили предварително да ограбят таксиметров шофьор. Още по обяд на 11 декември 2017 г. започват да се подготвят, като всеки в своята стая в общежитието поставя в отделен сак своето оръжие. Приготвят си и дрехи за преобличане. Симеон взема и 21-сантиметровия нож, който обикновено носел със себе си.

Седем часа по-късно, около 19.30 часа, носейки двата сака, двамата младежи с качулки на главите се отправят към местостоянката на такситата, находяща се до Минералната баня, пред входа на Градския парк в Ямбол. Таксиметровият шофьор, който ги отвежда до гробищата в село Дражево, е изкарал късмет. Той не успява да види добре лицата им, защото момчетата се крият зад качулките си. Не разговарят. Таксиметровият шофьор ги спира до табелата в началото на село Дражево, защото мястото е добре осветено. Нарочно се забавя, опитва се да освети странните пътници, защото му става странно какво биха могли да правят по това време на гробището в селото. Но те бързо се скриват в тъмнината.

Малко след това Костадин поръчва по телефона ново такси. Преобличат се в другите дрехи, които носят в саковете си. Уговарят се малкият да се скрие в храстите, от там да стреля по таксиметровия шофьор с пушката си, а Симеон – с газовия пистолет.

Наближавайки мястото на поръчката, таксиметровият шофьор Апостол Вълчев вижда само един мъж, който държи в ръце два сака. Дори не предполага, че когато слезе от колата, за да прибере саковете в багажника, ще усети пронизваща болка в гърба от оловния патрон, изстрелян от пушка в храстите. В същото време мъжът до него започва да стреля с газов пистолет, възпроизвеждайки три и повече изстрела в посока към ранения таксиметров шофьор. Апостол успява да се добере до седалката в колата си, но краката му остават да висят навън. Чувайки опита му да извика помощ чрез радиостанцията, Симеон започва да дърпа и да рита с крака шофьора.

Пострадалият успява да се измъкна и да потегли в посока вътрешността на селото, за да търси помощ. Обажда на баща си, който също е таксиметров шофьор. Съобщава, че е прострелян и иска помощ. Бащата се обажда на тел.112. Намира сина си в дезориентирано състояние, след това идват полицаите, Спешна медицинска помощ. Следват животоспасяващи операции. Таксиметровият шофьор оцелява, за щастие.

Междувременно, в спречкването с таксиметровия шофьор, Симеон се самонаранява в областта на дясната подбедрица с ножа, който е бил в него и който е извадил и държал в ръката си, се посочва още в изложението на фактите в решението на съда.

Двамата младежи побягват от местопрестъплението през полето, в посока бензиностанция на магистралата. Докато бягат, двамата си подават един на друг пушката, Симеон изхвърля ножа и газовия пистолет. Малко след това, преди да стигнат до бензиностанцията, Костадин изхвърля и пушката. В резултат на загубата на кръв от самонараняването с нож, Симеон се чувствал зле и отпаднал, което подтикнало приятеля му да позвъни първоначално на баща му и на възпитателите в Спортното училище. След това звъни и на треньора им. На него обяснява, че Симеон е пострадал след сбиване с цигани, които са го ранили с нож в областта на крака. На път за магистралата треньорът, разбира се, подава сигнал за въпросното сбиване на тел.112. Така идва и автомобил на Спешна помощ, който отвежда пострадалият младеж в болницата.

Не след дълго следователите разплитат случая.

Двамата младежи са знаели много добре, че оръжията, които са носели и които са използвали могат да причинят смърт, категорични са съдиите, които отхвърлят всякакви опити на защитата да смекчи вината с обяснение, че нападателите били уплашени.

„Събраните и проверени доказателства, анализирани подробно по- горе, сочат категорично и еднозначно за наличие на общ умисъл у двамата подсъдими да планират и предприемат действия по осъществяване на престъплението, в което са обвинени- грабеж, придружен с опит за убийство на пострадалия“, се посочва в решението.

Но изменят присъдата на непълнолетния с мотив, че първоинстанционният съд е отмервал с различен аршин степента на наказанията за двамата подсъдими. „Около и под средния размер е отмерено наказанието от 16 години "лишаване от свобода ", наложено на подс. Димитров. Така намаленото наказание от 4 години и 6 месеца "лишаване от свобода " за непълнолетния подсъдим Стоянов на първо място е справедливо като отмерено по едни и същи критерии с наказанието, отмерено за подс. Димитров, а на следващо място е справедливо като съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи вината на непълнолетния обстоятелства и с завишената общества опасност на деянието и дееца“, се посочва в решението на Бургаския апелативен съд.

То също не е окончателно и подлежи на обжалване.