С молебен почитат разстреляните на 19 февруари 1945 г. видни ямболлии

В Ямболския православен храм "Св. Георги" днес ще бъде отслужен молебен в памет на разстреляните на 19 февруари през 1945 г. 72-ма видни общественици от Ямбол и региона, осъдени на смърт от т.нар. Народен съд

Народният съд е явление в най-новата българска история, което оставя трайни белези в общественото съзнание, обяснява Мария Иванова от Регионален исторически музей - Ямбол.

Идеята за създаването му има своята предистория, свързана с участието ни във Втората световна война, както и с желанието на ръководството на Българската комунистическа партия да укрепи властта си като премахне заварените държавни структури.

За създаването на този съд има предпоставки и в международен план. В проектите за примирието с България от страна на САЩ, Англия и СССР се изисква страната ни „да сътрудничи при задържането и съдебното разследване на лица, обвинени във военни престъпления“.

Официалното възникване на Народния съд като орган става възможно едва след преврата от 9 септември 1944 година, с който на власт идва правителството на Отечествения фронт. Веднага са направени и първите арести на набелязани лица.

В Ямбол това са кметът Стоян Митев, околийският управител Антон Бояджиев, началникът на полицията и други „фашистки управници и техните помагачи.“ Същата е съдбата на кметовете, секретар-бирниците и на „всички, извършили престъпление спрямо народа“ в Ямболска околия.

По това време още няма закон, който да определя кой и по каква вина подлежи да бъде задържан. Следствията в повечето случаи се водят без посочени данни за виновност, но с пристрастие. В цялата страна започват убийства и злоупотреби с властта. Случаите на безследно изчезнали лица засилват тревогата сред населението. Всичко това налага по-скорошното изработване на Наредба-закон за Народния съд, което е направено в краткия срок между 18 – 24 септември 1944 г. Одобрена е от Министерския съвет на 30 септември и обнародвана в „Държавен вестник” на 6 октомври.

Още преди публикуването на Наредбата-закон партийните ръководства по местата, където предстои да заседават съставите на Народния съд, са запознати с нейното съдържание от Централния комитет. Предварително са определени кандидатите за т. нар. народни обвинители, както и лицата, които предстои да бъдат съдени, повечето от тях вече арестувани.

„Особено важно значение има дейността на Народния съд в Ямбол, чийто състав от народни съдии е избран от народа. На подсъдимата скамейка пред него бяха изправени да отговарят за своите престъпни деяния 104 души – бивши фашистки управници, полицаи, военни и техни помагачи, окървавили се с народна кръв в годините на въоръжената борба срещу фашизма. Съдът произнесе сурови, но справедливи присъди.“, пише Петър Семерджиев (1917 – 2008), участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. След 09. 09.1944 г. той е назначен за секретар в ОК на БКП (Сливен). През 50-те г. на XX в. е репресиран от тоталитарната власт. През 1973 г. емигрира в Израел.

От Обвинителния акт на Ямболски народен съд, издаден на 10 януари 1945 г., с народен обвинител Илия Маринов, разбираме имена, длъжности и пр. на гореспоменатите 104-ма. Всички те са на възраст между 22 и 58 г., обвинени в това, че от 1941 г. до 9. 09. 1944 г. са провеждали в Ямбол и околията политиката на фашистките правителства, поставяли в опасност живота на партизаните, техните близки, съмишленици и укриватели. Опожарявали и ограбвали имотите и ценностите им. По-голямата част са представители на армията и полицията. Сред тях се откроява името на генерал-майор Георги Младенов, командир на 3-та пехотна балканска дивизия. В спомените си Петър Семерджиев пише: „Той беше изпратен в Ямбол по настояване на Димитър Димов, където беше продължено следствието му, за да бъде изведен като главен обвиняем в подготвения съдебен процес.“

Командирът на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия Димитър Димов след 09. 09. 1944 година е Областен директор на Министерството на вътрешните работи в Бургас.

Под № 2 в обвинителния акт е полк. Петър Донков, командир на 29-ти п. полк от 1943 г., ръководил борбата срещу партизаните в Ямбол и околията. „Обаче неговата кървава, престъпна душа стига своя връх и проява в блокадата на Ямбол на 1 срещу 2. VI. 1944 г.“, когато са арестувани Димитър Желязков, Ангел Вълев, Йордан Мишев, Любен Караиванов, както и Дечка Сюлемезова, Стоян Белчев, Йордан Андонов от с. Веселиново. Същите са разстреляни на „Червен баир“.

Следва майор Коста Димитриев, началник на разузнавателната секция към щаба на 3-та пех. балканска дивизия. Той е сред първите арестувани дивизионни офицери.

Сред имената на полицаи, жандармеристи, разузнавачи, стражари, не са пропуснати ямболските депутати в XXV ОНС Николай Султанов и Иван Керемедчиев, съдени от II състав на Народния съд в София.

Безспорно най-голям интерес (след 1990 г.) предизвиква името на Стоян Митев, кмет на Ямбол през 1918 – 1919, 1923 – 1934, 1937 – 1944 г. Свидетелските показания доказват, че той не само не участва в организирането на блокадата на 1 – 2 юни 1944 г., но се и възмущава от убийството на партизаните: „Няма ли друг начин да се разправят с тия хора, ами ги убиват“. След излизането на Закона за защита на нацията (ЗЗН) няколкократно защитава ямболските евреи. Добрите дела, направени за съгражданите му, не го спасяват от смъртното наказание, против което се подписват председателят на съда Никола Душков и един от членовете Михаил х. Митев.

В рамките на две седмици, от 5 до 19 февруари 1945 г., Ямболският народен съд е готов с присъдите, които не подлежат на обжалване. Осъдени на смърт са 72 души, четирима са оправдани. Останалите трябва да излежат присъдите си в затвор, при строг тъмничен режим. Всички са задължени да предадат недвижимите си имоти и парични суми в полза на държавата.

Датата 19 февруари оставя черна следа в най-новата история на града. На нея е извършена екзекуцията, някъде около Ямбол, къде точно не е ясно. И до днес липсва знаково място, на което да отдадем почит на жертвите на Народния съд, отбелязва още Мария Иванова от Регионалния исторически музей в Ямбол.