Призиви за дарения за изграждане на паметник на Васил Левски в Ямбол изпълниха социалните мрежи и днес, когато отбелязваме 184 години от рождението на Апостола. Дарителската кампания беше обявена преди броени дни от община Ямбол и само за седмица в нея постъпиха над 10 хиляди лева.
"За мен, а вярвам, че и за всички ямболци, тази годишнина на Левски е по-различна, изпълнена с друг смисъл. Горд и радостен съм, че положихме основите на родолюбивото начинание да издигнем паметник на Апостола на Свободата в Ямбол. Всеки град в България заслужава да има паметник на този велик мъж със светъл ум и неустрашим дух, свободен преди Освобождението, далеч надскочил робското мислене и надминал по качества на характера съвременниците си", заяви в обръщение към съгражданите си кметът на Ямбол Валентин Ревански. И още: "Левски отдавна е издигнат на пиедестал, той е чудотворна икона, която всеки българин носи в душата и сърцето си. Нека не забравяме обаче, че често се е оказвал неудобен със своите честни принципи, та само няколко години след Освобождението Иван Вазов причислява Дякона към забравените герои в „Епопея на забравените“. И днес ние трябва не само да слагаме портрети на Апостола и да му издигаме паметници, но и да следваме заветите му – за „ свята и чиста република“, "дела трябват, а не думи", „братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност“, „на драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката“, да не забравяме, че „народната работа стои над всичко“…
Изумителен е краткият жизнен път на този велик българин – от църковната служба през хайдушките копнения в Балкана и легионерската илюзия на Раковски до великата идея за организирана революция от комитети, без да бъде искана и търсена помощта на Великите сили!
И днес трябва да вярваме и разчитаме само на себе си и собствените си сили, да не чакаме никой да ни помага и да ни спасява!
Любовта и вярата на Левски в българския народ бяха безрезервни. И народът му отвърна със същата обич и вяра. Затова сега и завинаги всеки българин ще носи частица от Левски в себе си като свети мощи, ще обича този необикновен човек, който лиши себе си от семейство и човешко щастие, за да се посвети на цял един народ.
Докато я има България, ще я има и почитта към Апостола!", завършва Валентин Ревански.