Историци организират пешеходен тур за Освобождението на Ямбол

Регионален исторически музей организира пешеходен тур " По следите на нашето Освобождение", по повод 142 год. от Освобождението на Ямбол от османско владичество.

Сборен пункт на 16 януари от 15.00 часа, източната част на Безистена.

Маршрут: Безистен - улица Търговска - Паметник на историческото място, където е посрещната първата руска военна част от 23 Донско-казашки полк, командван от полковник Бакланов. Нека заедно да се върнем 142 години назад, за да съпреживеем последните дни преди Свободата – така мечтана, жадувана, извовювана...

 „....Новата 1878 година жителите и Градът посрещат в страх от неизвестното. Всеки ден през Ямбол преминават части на отстъпващи османски войски. Най-тежки са дните, известни като „5-те дни на ужаса”. Докато населението търси убежище в Ормана, на Зайчи връх или в домовете на заможни турци, то Градът поема най-големия удар. Неговите рани са най-дълбоки.
            12 януари- унищожени са градините и лозята на Кърклар баир. Хълмът е опожарен.
            13 януари - запалени са двете български църкви в Каргона. Атанас Кожухаров със сълзи на очи ще каже, че за българите това е деветият кръг на ада.
            14 януари - преминаващите през града части разграбват българските дюкяни, работилници и къщи в Каргона. Направен е опит, за щастие неуспешен, за взривяване на Безистена.
            15 януари- безчинствата в Каргона продължават. Българите масово напускат домовете си и търсят убежище в централните части на града и околностите.
            16 януари - през града преминава последната колона от около 10 хиляди турски войници.
Градът притихва, няма движение по улиците, населението е в очакване на неизвестното. Градът търси начин да се съхрани и опази. Затова и на следващия 17 януари, когато авангардът на 23 Донско-казашки полк, начело с Николай Яковлевич Бакланов влиза в града в посока откъм Сливен, никой не излиза да ги посрещне. Русите в галоп на коне преминават през тъмнеещия град и спират почти в края му, пред дома на Афуз ага. Конете тропат нервно в студа, лицата на руснаците са смръщени, говорят насечено. И тогава, чули руската реч, ямболци отначало плахо, а след това уверено и смело, излизат от скривалищата, правят арка и посрещат освободителите подобаващо. Момент неописуем и върховен, както ще възкликнат летописците на събитието...“

            „17 януари 1878г. За Подвига, Свободата и Новото начало”

            Христина Женкова