Историкът Мария Иванова: 29-ти ямболски пехотен полк проявява героизъм при овладяването на Одринската крепост

Датата 26 март (13 март по стар стил) е един от символите на българската бойна слава в новата история. На този ден преди 110 г. пада считаната за непревземаема Одринска крепост, припомня Мария Иванова от Регионален исторически музей-Ямбол. Чества се и като Ден на Тракия в името на подвига на българските воини,спечелили битката край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.

Тридесет и пет години след Освобождението на България всички опити за национално обединение остават без резултат. На 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд издава Манифест към българския народ, с който обявява началото на Балканската война: „..Нашето миролюбие се изчерпа… За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието… Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора.”

Стотици хиляди мъже от страната с възторг и надежда се стичат под бойните знамена в защита на националната кауза. Ямболци се сражават в състава на 29-ти пехотен полк, 4-ти конен полк, 3-та пионерна дружина и други войскови части.

Българските армии жънат поредица от победи по линиите Одрин – Лозенград и Люлебургас – Бунархисар. През ноември 1912 г. полковете ни се огъват пред силно укрепените фортове на Чаталджа. След двудневни ожесточени боеве българското командване е принудено да иска примирие. Според неговите условия блокадата на Одрин остава.

През януари 1913 г. в Османската империя е извършен преврат от младотурците, в резултат на който военните действия са подновени на 3 февруари.

През март 1913 г. започва подготовката за обсадата на Одринската крепост, разделена на четири сектора – Източен, Южен, Западен и Северозападен. Атаката е съсредоточена в Източния сектор под командването на генерал-майор Георги Вазов. Отбраната на Одрин е поверена на един от най-способните османски военачалници артилерийски генерал Шукри паша.

Крепостта е смятана за една от най-здравите в Югоизточна Европа, абсолютно непревземаема с щурм. На друго мнение е обаче командващият на операцията генерал-лейтенант Никола Иванов. При щурма Българската армия използва за първи път пълзящ артилерийски огън като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо.

В Балканската война 29-ти пехотен ямболски полк е в състава на втора бригада от 3-та Балканска дивизия. По време на Одринската операция е изпратен на Източния сектор в района на Ески Кумлук – Пачаджилар. Заповядано е атаката да започне в 4 ч. сутринта на 25 март, боевете да се водят предимно с нож и без „ура”. Под устрема на ямболци турците отстъпват, а мнозина се предават.

Не липсват примери на героизъм. Командирът на 7-ма рота капитан Друмев, подофицер Руси Димов и още пет войника доброволно се промъкват в тила на вражеските позиции на Мезар тепе. Откриват огън и предизвикват суматоха сред турците. Завръщайки се, дават ценни сведения за разположението и броя на противника. Редникът от картечната рота Васил Георгиев по своя инициатива обезврежда едно турско оръдие. Благодарение на бързината и смелостта на ямболци, силните турски позиции много бързо са завзети.

В боевете на 25 март 29-ти пехотен ямболски полк участва с 44 офицери, 2723 долни чинове, 3 картечници и 12 оръдия.

През нощта срещу 26 март полкът заема позиции на Ески Мезарлик и подготвя атаката срещу Илдъз табия. Дружините на полка настъпват призори, обсипани с гранати и шрапнели от турските батареи. Настъплението се поддържа от артилерията. Под звуците на химна „Шуми Марица” приближават телените мрежи пред укреплението, където предполагат, че турците ще окажат най-голяма съпротива. За голяма изненада на всички последните, омаломощени от огъня на артилерията и безспирното настъпление на ямболци по фронта и на загорци от фланга, към 8 часа вдигат белия флаг на Илдъз табия. Пленени са 40 офицери и 1500 войници с няколко полкови знамена.

По случай победата полковник Никола Рибаров заповядва на 11-та рота от 29-ти ямболски полк да издигне националния флаг над минаретата на Султан Селим джамия. От героите, които са издигнали българските знамена, знаем името само на младши подофицер Михо Стоянов Георгиев от с. Добрич, Елховско.

Под строй, с развети знамена и военна музика през Одрин минава 29-ти пехотен полк. Край града ги посреща помощникът на Шукри паша Мухтар паша, който ги приветства на български език с думите „Браво, български юнаци!“

По повод овладяването на Одрин командващият на Източния сектор генерал-майор Георги Вазов поздравява офицери, подофицери и войници: „В атаките си против предните неприятелски позиции вчера и фортовия пояс днес Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на Вас, доблестни синове на България, че можахте в 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Само Вашата лъвска храброст би могла да устои на бясното съпротивление на врага… Гордея се, че съм Ваш началник. Гордея се, че съм Българин.”

А световните осведомителни агенции с изумление съобщават: „Одрин падна!“

В боевете на 25 и 26 март 1913 г. от 29-ти полк загиват 79 войни. С победата при Одрин българският войник отново доказа своя невероятен устрем, мъжество и непоколебимост в името на реализиране на вековния идеал – свободна и неделима България.

Поклон и вечна слава на героите!