Имениците на Антоновден и Атанасовден

Българската православна църква почита паметта на Св. Преп. Антоний Велики на 17 януари. Празникът е известен сред българите като Антоновден /Андоновден/.

Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

На Антоновден в Ямбол празнуват 1469 души - 946 жени и 523 мъже. Най-много са празнуващите дами на Донка – 529 са те, следват имениците Антоанета – 166 на брой, Тонка -121 жени, Антония – 97, Антонина – 23, Тоня – 10.

При мъжете най-многобройни са имениците на име Антон – 219 господа, следвани по брой от Андон – 154 празнуващи, Дончо – 79, Тончо – 54, Антоан – 16, Донко – 1.

На 18 януари Българската православна църква отбелязва празника на Свети Атанасий Велики, известен в българския празничен календар като Атанасовден. Светецът е роден през 295 г. На 23-годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

В Ямбол на Атанасовден имат повод да почерпят 1193 именици - 208 дами и 985 господа.

Сред жените най-многобройни са празнуващите на име Атанаскa – 177 на брой, следвани от Нася – 18 именици, Наска – 13 дами.

Мъжете на име Атанас са най-много на брой на празника – 865, след това са господата, наречени Таньо – 76, Наско - 43, Tанас – 1.

В българския фолклор Свети Антоний и Свети Атанасий са смятани за братя ковачи.