Г. Георгиев, кмет на община Тунджа: Да пребъде свободна България

Днес празнуваме Освобождението, празнуваме възкресението на България. 

       Днешният ден мислено ни връща към онези пет века, в дълбините на които се роди идеята за свободата.  

И както и да ги наричаме - присъствие, владичество или робство, те са част от историята ни, от която винаги ще боли.

Но във вековете на тъмата се родиха просветителите, за да възкресят паметта за славното ни минало.

Но във вековете на погрома, на поруганата чест, на опожарените села, на почернените майки, земята ни, пропита с горест и кръв, роди храбреци, за да се борят за достойнството и свободата на един изстрадал народ.

И свободата, от нечий блян, стана обща свята цел, дори и с цената на саможертвата. Защото без тази саможертва нямаше да го има нашето днес и щяхме да сме осъдени на забвение.

Много от тези велики личности не доживяха Освобождението, но проправиха пътя към него, за да живеят навеки в признателните ни сърца.

Там, редом до тях, са руските, финландските, украинските, сръбски и румънски воѝни и българските опълченци загинали във войната, чийто край се превърна в начало на възродената българската държавност.

Вече 144 години ни делят от онзи паметен Трети март, дал ни, дори за кратко, мечтата за Санстефанска България. 

Трети март е денят, в който се прекланяме пред загиналите за свободата ни. Нека в този миг отново си дадем сметка колко ценна е тя.

Защото свободата зависи от нашето отношение към Отечеството.

Защото всяко примирение с несправедливостта, е крачка към несвободата.

Защото безразличието към родния край, към настоящето и бъдещето на страната ни е най-лесният начин да я загубим.

За да я има свободата, на която се радваме сега, не ни трябват слова, лишени от действия. Така рискуваме да сме свободни само на думи.

Не ни е нужно патриотарството, което тъй лесно се губи след националните празници. 

Не са ни нужни и завоеватели, ако в душите си сме пораженци.

За да я има свободата, е нужно да предадем на поколенията онова, което ни прави достойни българи. И всеки ден да е своеобразен урок по родолюбие.

Днес ние с делата си пишем не само своята лична история, но и страниците на най-новата българска история, затова е важно да се замислим какво наследство ще оставим след себе си. 

Нека това бъдат страници, разказващи на идните поколения за съхранените традиции, за съзиданието, за свободолюбивия български дух и за силата на единството.

И докато чувстваме болката заради свидните жертви, паднали за нашата свобода, и докато чувстваме гордостта от славните ни предци, от подвизите на пролелите кръвта си за нашата свобода, то значи в нас все още гори поне малка искрица от онази безрезервна любов към Отечеството, която носиха в сърцата си безсмъртните чеда на благословената ни земя.

Нека пазим и подхранваме тази искрица! 

Нека пламти като вечен огън в душите ни, за да пребъде свободна България!

Честит национален празник!