Фалерия “СТОЙЧЕВ” открива изложба „Йеманжа“ /повелителката на морето/

Фалерия “СТОЙЧЕВ” открива изложба на Габриел Лордело и Тадеу Бианкони от Бразилия – 8 декември 2022 г., 18:00 часа

От всички божества (orishas), проникнали в културното въображение на Бразилия чрез африканската космогония, Йеманжá е най-разпознаваемата и най-известната. Ежегодно на 2-ри февруари по бразилското крайбрежие се събират множества от хора, за да почетат „Повелителката на морето“, както я наричат, и да принесат дарове на тази ориша от народа йоруба, пристигнала в Бразилия заедно с поробените африкански мъже и жени.

Думата Yemanjá сe извежда етимологически от израза „Yèyé omo ejá“, буквално преводим като „Майка на рибите“. Както е обичайно в Бразилия, нейният образ е синкретичен и доста сходен с този на католическата Мадона. Може би затова обичта и предаността към нея са разпространени далеч извън афро-бразилската култура. Тя господства над водите, затова обредите се извършват на морския бряг.

В празничния ден океанската синева се изпълва с пъстри цветя, контрастиращи с белите одежди на нейните следовници. Хората отправят към Йеманжá молитви за помощ и подкрепа във всякакви начинания: вълнението на океана се превръща в метафора за житейските превратности.

Вярва се, че ориша може да изпълни всяко възможно желание. На богинята се предлагат символизиращи женствеността ‘oferendes’ (приношения), като особено предпочитани са цветята и благоуханията.

Фотографиите на Габриел Лордело и Тадеу Бианкони представляват художествен документ за празниците в чест на Йеманжá, провеждани през различни години в бразилския крайбрежен град Витория. С изострена чувствителност и тънко проникновение авторите са уловили характерни за Бразилия проявления на културно-религиозната битийност: многобагрието, природата (днес превзета от урбанизацията), смесицата на раси и всевъзможни поверия. В този фотокалейдоскоп детайлите – взиращи се очи, форми и символи, творящи поетичния разказ – предизвикват естетически катарзис, вдъхновен от митология, прекосила Атлантика, за да намери завинаги пристан в бразилската душевност.

Текст: Лобо Пазолини (Бразилия)