Деня на Тракия отбелязваме на 26 март

На 26 март отбелязваме Деня на Тракия. Заради извънредните мерки в страната от тракийските дружества призоваха, да не се провеждат днес масови обществени прояви. Но това не означава, че не можем да се преклоним пред подвига на българските воини, паднали край Одрин през 1913 г. и из тракийските полета, както и да отдадем почит на хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.

26 март е датата в календара по новия Грегориански стил, на която е превзета Одринската крепост от силите на Българската армия през Балканската война (1912-1913). По все още действащия тогава Юлиански календар, смятаната дотогава за непревземаема Одринска крепост пада на 13 март.

Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество.

Българите губят в атаката 1316 убити и 6329 ранени. Но най-важното - победата донася свободата на тракийските българи. Затова и 26 март се чества официално като Ден на Тракия.

Едва ли в Ямбол, че и в Сливен, има българско семейство днес, чиито предци да не са свързани по някакъв начин с историята на тракийските бежанци. И ако техните истории са изпълнени с много мъка и болка, то повод за гордост ни дава фактът, че други наши роднини – воините от 29-ти Ямболски пехотен полк, са сред първите, влезли в Одрин. Кандидат- подофицерът Михо Георгиев издига българския трибагреник върху джамията Султан Селим. Иван Балахуров от същия полк пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на Лейбгвардейския ескадрон и генерал-лейтенант Никола Иванов.

По случай превземането на Одрин, в поздравителната заповед от 26 март 1913 г. до войските на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: „Офицери, подофицери и войници ... вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.“

Командващият Втора българска армия генерал Никола Иванов пише в спомените си: „Така се извърши превземането с открита атака Одринската крепост, че учуди военните среди, издигна името на България и прослави българското войнство по всички части на света.“

Край Одрин за пръв път в историята на света е използвана военната тактика „огневи вал“ – артилерията покрива настъплението на пехотата, която следва отблизо. В последствие подобни действия се прилагат по време на Първата световна война и влизат в много от учебниците по военно дело. Ударите на артилерията разкъсват бодливата тел, а онази част която остава е преодоляна по впечатляващ начин –войниците я покриват със собствените си шинели. Две скорострелни артилерийски отделения, под командването на майор Марин Друмев, смело подпомагат сражаващата се българска пехота.

Превземането на Одрин практически слага край на Балканската война. А освен 29 Ямболски полк, заслуга за това имат също юнаците от 56 пехотен Велешки полк, 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 57 Драмски и 58 Гюмюрджински пехотни полкове.