"Делник": Самодейката от Болярово Мара Христова: Имам цели тефтери с песни – за поколения напред

Мара Христова се определя като обикновен самодеец. Именно като самодеец тя пее народни песни от вече далечната 1977 г., а от 1990 г. е и художествен ръководител на два състава в Болярово – на групата към Пенсионерския клуб и на Женската фолклорна група при читалище „Възраждане“. „Ходим при старите баби, моята майка много пееше, баща ми също, жените, с които пеем също казват много песни – разучаваме ги, ползваме и песни от компютъра“, така тя ми отговаря на въпроса как попълват, обогатяват и обновяват репертоара си. Над 120 са песните, които знаят самодейките от Болярово. Те са участвали във фолклорно предаване по телевизия СКАТ, в конкурса на името на Бинка Добрева, където са взели златен медал, в конкурс на името на Калинка Згурова в Бургас – все певици от боляровския край, които не пропускат да учат местните деца на народно пеене, идват и на традиционния събор „Върбова свирка“ в Болярово. Жените са се явявали и на конкурса „С песните на Манол Михайлов“ на Петрова нива през есента – от там е призът, който най-скоро са спечелили.

Пеенето за самодейките в Болярово е начин да водят по-активен социален живот. „Много ни е хубаво като се събираме, всеки ще каже по нещо, репетираме. Ако не харесаме една песен, сменяме я с друга. Жените от групата имат по цели тетрадки с песни, записани още от преди години…“, разказва Мара Христова. И после продължава, че са малко – само 12 жени и затова все търсят музикален съпровод. А повечето автентични песни са на отпяване – първо пее едната група, после другата отпява. Така е било още от 70-те години на миналия век, откакто Мара Христова е дошла в Болярово – пеели на два гласа. И сега имат двугласови песни. „Не идват други хора, определен брой сме и все така си вървим. Само едни и същи жени сме много години“, споделя ръководителката.

Мара Христова е родена в с. Горска поляна. През 1971 г. се омъжва в Болярово и оттогава живее в общинския център. Работила е като началник на финансовата служба в местното военно поделение. Времето след като го закриват определя с всеобхващащото „ходене по мъките“ – работила е каквото намери. Затова пък песните винаги са били с нея. „Ако ви кажа, че с песен се приспивам, не знам дали ще ми повярвате. Започвам да си пея на ум и така се унасям“, споделя жената как старите автентични мелодии са естествена част от ежедневието й. „Имам цели тефтери с песни, за поколения напред – най-малко 300 песни имам записани в тефтерите“, разказва тя. Сред тях има и местни, боляровски песни, научени от тукашните жени,, които пеят редовно: „Събрали се 200-300 моми“, „Няма кой“, „Събрали се всичките чорбаджии“… И по телевизията чуват боляровски песни да се пеят, но с малко по-различни мелодии, споделя Мара Христова.

„Пее ми се. Моята майка ми казваше: Където са две, да си третата – няма да отстъпваш. Така и правя“, споделя самодейката от Болярово, за която песента е естествена част от живота й.

Източник: delnik.net