Дефицит на кадри в индустрията, селското стопанство, строителството и здравеопазването има в област Ямбол

Траен и остър недостиг на квалифицирана работна ръка изпитва бизнесът в Ямболска област. Най-трудно се намират кадри за индустрията, селското стопанство, строителството, ресторантьорския и хотелиерски бранш, каза за БТА председателят на Ямболската търговско-промишлена палата (ЯТПП) Стойчо Стойчев.
По думите му, причините за това са комплексни, но основната е миграцията през последните 15-20 години към столицата и големите областни градове, както и извън страната. През този период областта е изгубила от 30 до 50 процента от населението си в работоспособна възраст, отбеляза той.
"Регионът в момента изпитва неистова нужда от работници в строителството - не само нискоквалифицирани, а и проектанти, конструктори и архитекти", заяви Стойчев. Строителните фирми вече обсъждат внос на работна ръка от чужбина, но е трудноосъществим поради сложните изисквания и процедури у нас, коментира той.
Осезаема е и липсата на кадри в Ямболско за селското стопанство - както сезонни работници на полето, така и квалифицирани за работа с механизацията. С автоматизацията на сектора е нараснала и нуждата от служители с професионална подготовка, които заменят тези без образование.
Дефицит на специалисти има и за едни от най-развитите отрасли в региона - машиностроене и мебелна промишленост. Предприятията не могат да задоволят нуждите си от стругари, шлосери, инженери, тапицери, монтажници и други работници. В Ямбол има повече от десет фирми за производство на мека и корпусна мебел. Между тях постоянно се стига до преливане на кадри, но общият им брой остава недостатъчен.
"Учудващо е, но има дори недостиг на управители и ръководни кадри в големите и средни предприятия Ямбол", каза още председателят на ЯТПП.
По думите му, заведенията и хотелите също търсят готвачи, бармани, сервитьори, камериерки и друг обслужващ персонал. Причината за това от една страна е настоящата криза с COVID-19, която засегна бранша, от друга - дългогодишното изтичане на кадри към морските и планински курорти в страната.
Според него, един от начините за преодоляване на кадровия дефицит е непрекъснат диалог и сътрудничество с училищата. Делегираните бюджети в сферата на образованието са принудили професионалните гимназии да разкриват атрактивни за учениците специалности, но без приложение.
В обществения сектор има критичен недостиг на лекари, медицински сестри, акушерки, клинични и рентгенови лаборанти, фелдшери и рехабилитатори, каза за БТА регионалният председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Цветка Бойчева.
От 520 здравни специалисти в региона едва 20 процента са под 50-годишна възраст. Работещите в пенсионна възраст са 35 на сто, някои от тях са на 74-75 години. Системата се крепи на факта, че много медицински сестри работят на две или три места, посочи Бойчева.
Анализите на БАПЗГ показват, че след 10 години в Ямболска област ще останат около 120 здравни специалисти, при необходими 700-800 медицински служители за качествено здравеопазване.