Датата 1 януари в ямболската история

1 януари 1852 г.

В Ямбол на този ден е роден Васил Влахов – учител, съдия, съдебен пристав. Той е три пъти кмет на града, известен с борбата си местността Ормана да остане собственост на всички ямболци. 

Още на 20 години Влахов става учител в Ямбол и село Топузларе (днешното село Зорница). Малко след Освобождението Влахов е назначен за първия българин-ковчежник на Земеделската каса в града, след като дотогавашният ѝ касиер, турчин, побягва от града, заедно с парите в нея. В свободното си време Влахов участва в църковния хор в храм „Св. Георги".

Годините между Освобождението и Съединението отличават Влахов като човек с будна обществена съвест и активен борец срещу антибългарските решения на Берлинския конгрес от 1 юни -1 юли 1878 г. Един от известните епизоди в тази борба се разиграва през февруари 1879 г., когато в Ямбол пристига германецът Адолф Шмид – директор на финансите на Източна Румелия. Чужденецът трябвало да стане управител на окръжното ковчежничество. Тогава Влахов застава начело на трихиляден протест на ямболци, които ясно се противопоставили срещу задачата, с която бил натоварен Шмид, а и като цяло поставили своето несъгласие с решенията от Берлинския конгрес. Между 1881 и 1884 г. той е избран за член на Ямболския околийски смесен съвет, който включвал двама духовника и седем миряни.

От 1 януари 1886 г. Влахов оглавява 3-членната общинска комисия. На практика това означава, че той става първият кмет на града след Съединението. Само няколко месеца по-късно, през май същата година Влахов е избран за депутат от Либералната партия в IV Обикновено народно събрание, когато пък е в първите редици на избухналата само няколко месеца по-късно борба между русофили и русофоби, останала в историята с названието „Българската криза“. На 21 декември 1887 година отново става кмет на Ямбол за втори път.

Влахов взема дейно участие в защитата на обществения интерес при спора с турски бейове за собствеността върху уникалната лонгозна местност Ормана. Към началото на 1888 година бейовете успяват да спечелят делата на няколко поредни съдебни инстанции, претендирайки, че след като са владяли тези земи преди Освобождението, те им принадлежали и след това. Обжалването от страна на общината на окончателното решение пред Върховния касационен съд е забавено до последния ден на срока заради група общински сътветници. Виждайки как ямболци губят Ормана, Влахов се противопоставя на общинските съветници и малко преди крайния срок подава касационна тъжба. Делото във ВКС е спечелено и Ормана остава български.

През есента на 1893 година Влахов печели трети мандат като кмет на Ямбол. През декември същата година той е инициатор на даването на имена на около 70 улици в града. Понеже само месец по-рано е починал първият български княз Александър I Батенберг, една от централните улици е наречена „Батенберг". Днес тя се казва „Цар Освободител". Появява се улица „Кралевска" (днешна ул. „Кабиле“), Крайречният булевард" бил „Цариградски булевард", докато сега познатият като площад „Освобождение" тогава е кръстен площад „Кобург", в чест на новоизбрания княз Фердинанд.

След края на третия му кметски мандат, Влахов се насочва към правото. С определение на Ямболския окръжен съд №108/23.VIII 1914 г. му се дава правото на „повереник – помощник-адвокат в пределите на Царство България“, полага клетва и работи няколко години като такъв, а в края на второто десетилетие на XX век вече е наложил се адвокат-практик.

Умира в родния си Ямбол на 19 юли 1928 г. Отива си от този свят в нищета, но докрай запазва уважението на всички свои съграждани и най-вече жителите на квартал Каргона. Точно те, по време на едно от неговите кметувания, му дават престижното прозвище „Каргонския Господ".

1 януари 1904 г.

В Ямбол е роден Кирил Кръстев – изкуствовед, литературен критик, публицист, посочва календарът на Регионалния исторически музей в Ямбол. Син на ямболски книжар. Пише от 16-годишна възраст в ямболските вестници „Тунджа” и „Тракиец”. Организатор е на ямболските модернисти и е редактор на авангардното списание „Кресчендо”. Специализира изкуствознание в Париж (1938-39 г.). Контактува с най-видните български и чужди интелигенти на ХХ век. Автор е на около 40 книги. Умира в София на 3 септември 1991 г. Неговото име носи Художествената галерия на ул. "Търговска" в Ямбол.

1 януари 1950 г.

Създаден е авторемонтен завод „Георги Калчев”, приемник на съществуващата от 1946 г. ТПК за ремонт на товарни автомобили. 

1 януари 1971 г.

Куклен театър - Ямбол придобива статут на държавен културен институт. Основан е през 1957 г., а през 2007 г. с Указ на Президента Георги Първанов, получава името на големия български артист Георги Митев. 

Днес театърът е сред първите куклени театри в България с утвърдено име не само у нас, но и в чужбина. Държавен куклен театър „Георги Митев” е член на САБ, член на УНИМА и пълноправен член на ЮНЕСКО.