Да си спомним за първия български професор

„Нужна е не само светла цел, но и смела крачка. Светът иска да види дела, дела на любов и справедливост. Върху нравствената деятелност почива неговия прогрес.“ Това са думи на първия български професор Петър Нойков – едно от емблематичните имена на Ямбол.

На днещната дата се навършват 99 години от неговата кончина.

Роден е на 27 април 1868 г. в Каргона. Баща му Михаил Василев Нойков – дребен търговец, скромен и уважаван от хората. Умира млад. Дядо Васил и баба Вълка – свободолюбиви и смели българи. Майка му Иванка – дъщеря на воденичар, полага големи грижи да отгледа и изучи децата си.

Има две сестри и един брат. Сестра му Събка събира народни песни, които по- късно синът ѝ публикува в списания. Другата - Йорданка, става учителка. Брат му Васил завършва дипломатически науки в Париж. 

Петър Нойков тръгва на училище на 6 години – в школото при църквата „Св. Георги“ в Ямбол. 

На 9 години по време на Освободителната война руските офицери го вземат на канцеларска работа.

От 1880 – 1886 г. е ученик в Сливенската областна гимназия.

Овладява много добре френския език. Превежда пиесата „Младите пленници“ от Емил Зола.

Участва по време на Съединението в доброволческия легион в Сръбско-българската война.

През учебната 1887-1888г. е ученик в Пловдивската гимназия. На 28.01.1888г. е „изключен за участие в бунта“.

През есента на 1888г. се явява като частен ученик в Софийската държавна класическа гимназия, където завършва средно образование.

След завършване на образованието 1888 г. учителства две години в мъжкото трикласно училище в Ямбол, а след това и в София.

„Смея да възнеса слабий си уенический гласец, да се отвори в града ни старото читалище“ така се обръша Нойков към училищното настоятелство в Ямбол още като гимназист. Предлага да се внася такса по 10 гроша, за да се купят книги и учебници, които да се дават на бедните ученици. В училището създава библиотека.

В края на учебната година напечатва и раздава „Първи отчет за работата на народното училище“, където порицава кмета и управниците за нехайното им отношение към просветните нужди.

Ямболският исторически музей също му дължи много. Още през 1886 г. в трикласното мъжко училище в Ямбол по инициатива на Петър Нойков е учредена първата музейна сбирка.

Учил в Швейцария, в Лайпциския и Хумболтовия университети. със специалност педагогика и философия.В периода 1911 – 1912 и 1914 – 1915 е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. Петър Нойков оставя богато научно наследство. Автор е на „Учение за активното образование“, „Физиологически прояви на половото съзряване у българските ученици и ученички“, „Поглед върху развитието на българското образование до Паисия“ и много други публикации, статии и изследвания.

През 1906 г. проф. П. Нойков и неговият асистент Н. Алексиев създават учебно-изследователската Лаборатория към катедрата по педагогика. Тя е първата в Софийски университет и единствената в България до 1948 г., когато е закрита. През 1994 г. Лабораторията и отново започва да функционира. На 15.01.2008 г. се взема решение неин патрон да е проф. д-р Петър Нойков.

Проф. Нойков проявява подчертана отзивчивост към тревогите и радостите на своите студенти. Той е истински баща-покровител. Съкрушен от смъртта на трите си деца , дори много болен работи неуморно и всеотдайно без отпуск. „Как мога да взема отпуск да си почивам, когато там чакат бедни студенти, които трябва да свършат , да станат учители.“

На 27.09.1920 г. обаче туберкулозата напредва и той моли да бъде освободен като професор от Университета. 

Петър Нойков умира на 18 август 1921 година в Панагюрище, откъдето е родом съпругата му Зорка. Тя също е завършила в Швейцария - социални науки. Дъщеря на будни и родолюбиви българи.

Баща ѝ е активен член на революциония комитет. Близък на Васил Левски и Г. Бенковски. Майка ѝ е помагала на Райна Княгина при ушиване знамето на Априлското въстание.

Голяма е загубата на българския народ „и за Университета и за висшата ни наука, на която покойния Нойков като професор служи с рядко усърдие... Любящ своята специалност и вдаден в нея до себеотрицание, Нойков остава за своите ученици добър пример за подражание“, пише Министерството на народното просвещение.

„Нашият град даде живот на най-видния български педагог, живот който става великолепен образец за подражание, живот, изпълнен с невероятна борба с материалните несгоди, посветени изцяло, безкористно на служба на науката и на народа ни.“, пише в ямболския печат, отбелязва изследователката на живота и делото на проф. Нойков доц. д-р Мария Рошманова, на която дължим много.