През това лято боляровското село Воден доби печална известност. На 17 юли огнената стихия за минути помете къщи, стопанства и градини. Тежката участ на жителите предизвика вълна от съчувствие, а представителите на властта, депутати и политечески лидери дойдоха лично да засвидетелстват своята съпричастност и да обещаят помощ. Два месеца по-късно, на прага на поредната предизборна кампания, кореспондентът на БНР в Ямбол провери как живеят пострадалите и с какви нагласи ще се отправят към избирателните секции на 27 октомври.
Тишина, горещина, мирис на пепел, празен площад, пусти улици - това е Воден в началото на септември. Фургоните, в които са настанени пострадалите от пожарите са както в ниската, така и във високата част на селото. Обитателите им им са угрижени, обезверени, а някои и гневни.
"С един фургон съм с дете, с дете на 9 месеца... Ето, да ви отворя фургона да видите, как се гледа дете... Оставиха ни... зима идва, спя под един навес. На 50 години съм - 30 години работя на тази държава, а сега – докъде стигнах, изгоряха трактори, машини, нищо е успях да спася! Десет кубика дърва ми изгоряха, но аз и печка не мога да сложа, защото нямам къща... къде да я сложа?".
Всеки делничен ден малко след 11 часа, хората загубили домовете си, идват в центъра за да си вземат доставяната храна от социалната служба. Разговорите се въртят все около пожарите и неясното бъдеще на останалите без покрив. Притесненията са, че след потушаването на пожара, посещенията от депутати, министри и политици рязко са секнали, с тях и обещанията за помощ.
Хората от Воден и пострадалите от пожара очакват по време на предизборната кампания отново да дойдат кандидати, за да ги агитират, но реална помощ – не. Имат колебания и дали да отидат да гласуват, въпреки че досега почти не пропускат избори. Доказват и резултатите и активността по време на избори. От имащите право на глас близо 230 избиратели - почти 50% са гласували на последния предсрочен вот. Знаят, че депутатите, които израща Ямбоска област в Народното събрание, са четирима, но имената на сегашните не могат да и спомнят.
Не могат да си обяснят как държавата през няколко месеца даво по над 100 милиона лева за избори, а пострадалите от пожарите трябва да разчитат на дарения и обезщетения, които не могат да покрият минимални разходи за строителни материали или сглобяеми къщи.