Близо 4000 са имениците в Ямбол

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на един от най-обичаните в православния свят светци – Свети великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви.

Светецът бил родом от Солун. Баща му, управител на града, изповядвал тайно християнството. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните, но той ги покровителствал.

Император Гай Галерий Валерий Максимиан спрял в Солун на връщане от военен поход и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Всички увещания, заплахи и мъчения били напразни и тогава го хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканвал осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий върху копията. По нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие през 306 година.

Мощите на светеца се пазят в родния му град. Според преданието от тях течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви.

В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, а в иконите от царския ред на иконостаса – седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век, заедно с други светци воини – Свети Георги, Свети Мина, Свети Теодор Тирон, Свети Теодор Стратилат, е представен като конник, яздещ червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива символ на злото.

В много български икони неговото копие пронизва ромейския император Василий II Българоубиец или турчин.

В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян, понеже гръцките православни вярват, че Свети Димитър е спасил Солун през 1207 година, убивайки българския владетел, който бил обсадил града, в Русия – татарин. Формално злото се асоциира с историческа личност, която конкретно го олицетворява за даден народ в някакъв исторически етап и среда.

В ново време православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.

По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Царевград Търнов. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител. Братята Асен Белгун, Теодор Петър и Йоаница /Калоян/ получили чудотворната икона на светеца от бежанци, които я донесли от превзетия от норманите Солун. На Димитровден те вдигнали въстание, с което обявили възстановяването на Царство България.

Старите българи смятали, че от Димитровден започва зимата, народната поговорка гласи: „Георги лято носи, Димитър - зима”. Според народните вярвания Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. „Дойде ли Димитровден, идва и снегът”, казвали някога българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.

От Димитровден се подготвяли за т.нар. „Миши празници”, които започвали на следващия ден, когато Православната църква почита паметта на верния оръженосец на Свети Димитър – Свети Нестор. През това време жените не трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не взимали в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. За мъжете също имало някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябвало да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

Наетите през пролетта работници също приключвали работа на Димитровден, когато получавали платата си и дрехи от чорбаджиите.

Хайдутите действали в планините от Гергьовден до Димитровден.

Обредната трапеза на Димитровден включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.

На Димитровден е празникът на строителите.

Жителите на община Ямбол, които празнуват имен ден на 26 октомври – Димитровден, са 3918. Мъжете са 3276 души, а жените – 642.

Най-многобройни сред имениците са мъжете с името Димитър – 2135 души, следвани от Митко-349, Димо-214, Димчо-77, Драгомир-68, Митьо-27, Драган-15, Драго-3.

При жените най-разпространеното име е Митка-228, след това са Димитрина-209, Димка-97, Митра-33, Димана-21, Мита-20, Димитрия-10, Дима и Драгомира- по 7 дами, Димитричка и Драгана- по 3 жени, Деметра и Драга – по 2 именици.

Според различни източници на Димитровден празнуват и хората с имена Деян, Деяна, Диан, Диана, Деан, Деана. В Ямбол те са 964 души.

Жените са 576 на брой. Най-много са дамите с име Диана – 460, следват: Дияна- 111, Деяна-3, Деана – 2.

Мъжете са 388. При господата най-разпространено е името Диян – 162, следвано от Диан-120, Деян-103, Деан – 3.

Честито на всички празнуващи! Да са живи и здрави и името им да се слави!