70 са регистрираните украински бежанци в ямболско

Представители на Държавната агенция за бежанците се очаква да пристигнат идната седмица в Ямбол. Това съобщи заместник-областният управител Биляна Кавалджиева.

Над 70 са регистрираните украинци на територията на Ямболска област  от началото на войната. През следващата седмица ще стане ясно колко от тях ще поискат бежански статут  и трайно ще останат в страната.

Почти 30 украински граждани и бесарабски българи са настанени в хотел в Ямбол. Друга група от 13 бежанци намери подслон в хижа на община Стралджа, до село Войника. Останалите са приютени в частни домове и апартаменти при свои роднини и близки. Зам. - областният управител Биляна Кавалджиева уточни, че всички към момента са в добро здравословно състояние.

Издаването на регистрационни карти от Държавната агенция за бежанците ще позволи на украинските граждани да получат достъп до здравеопазване, образование и евентуално намиране на работа чрез Бюрата по труда, обясни още Кавалджиева.

В личния си профил във фейсбук кметът на община Стралджа Атанас Киров коментира: „Шестгодишната Полина от Одеса ми подари рисунка с българското знаме и друга, на която друго дете от приютените в общинска база бе написало: „Искаме мир". Те не знаеха къде точно тръгват и къде ще пристигнат. Не знаеха какво ги очаква тук, в България. Не знаят и дали ще могат скоро да се върнат по домовете си. Не знаят и дали ще са там къщите им. Не знаят кога ще мобилизират мъжете им. Ирина не знае жива ли е нейната майка, с която няма връзка, защото в града им няма ток , газ, вода...

Те не дойдоха със скъпи коли. Дойдоха натъпкани в два автобуса, дойдоха с по един сак дрехи. Те са с достойни професии. Учител, икономист, две очни лекарки, собственик на спортна школа по батут и художествена гимнастика, момчетата мечтаят да станат баскетболист и архитект и се готвят усърдно за това. Не успях да видя тригодишната  Соня, която е с варицела и е под карантина в стаята си в общинската хижа. Помагаме им. Всички. Почти всички. Някои ги обиждат, но се радвам,  че са малко. Много малко. Повечето жители на общината им помагат, което ми дава увереност, че има бъдеще за човечеството.   Аз ги чувствам като мои сестри и деца. Така бих постъпил и с хора от Русия и от всякъде, където реално бягат от война. Защото в нашите гени е да сме добри и гостоприемни. Ще завърша с едни техни думи: „Обичаме България и хората й". И точно първата дума е бъдещето според мен. Да обичаме, а не да мразим!“