В ОУ „Братя Миладинови“ броят с „Микадо“ в час по математика

Екипната работа на педагога Петранка Петрова и училищния психолог Рая Попова в ОУ „Братя Миладинови“ – Сливен е неразривно свързана с личностно-ориентираното обучение, което е силно повлияно от принципите на хуманистичната психология и педагогиката на сътрудничеството.В процес на практика установили, че учениците от първи клас се концентрират успешно при работа с настолни игри.

Рая Попова: Използвахме „Микадо” в час по математика. Микадото е игра с дървени пръчици, развиваща физическите умения, вниманието и наблюдателността. Класическият комплект за микадо съдържа 41 дървени пръчици, обичайно с дължина около 15 cm, които са разпределени в пет категории и са означени съответно с различни цветови комбинации. Разцветките могат да варират в различните комплекти, но наименованията на отделните видове пръчици са относително постоянниː

• Микадо („император“)ː 1 брой, 20 точки;

• Мандарин („висш сановник“)ː 5 броя, 10 точки;

• Бонзен („будистки монах“)ː 5 броя, 5 точки;

• Самурай („японски воин“)ː 15 броя, 3 точки;

• Кули („работник“)ː 15 броя, 2 точки.

Сумарният брой точки, които носят пръчиците в комплекта, е 170. Целта на всеки играч е да извади колкото се може повече на брой и „по-скъпи“ пръчици. За Микадо е необходима маса или друга равна повърхност. В началото на играта първият играч събира всички пръчици на сноп и ги придържа между пръстите си вертикално на игралната повърхност. С рязко отваряне на ръката си ги оставя да се разпилеят. Вторият поред играч започва да изважда пръчиците – една по една, като е възможно да ползва и двете ръце, както и пръчица от вече успешно изтеглените. Играчът не бива да докосва други пръчици, освен тази, която в момента се стреми да изтегли. При грешка, редът се отстъпва на следващия играч. Рундът приключва когато всички пръчици са изтеглени от игралната повърхност. Играят се толкова на брой рундове на играта, колкото са участниците, като всеки от тях трябва да има възможност да стартира играта с разпиляване на пръчиците върху масата.

Рая Попова изповядва философията, че игротерапията е ефективен метод за въздействие по отношение на детското поведение, свързано с подобряване на паметта и концентрацията на вниманието, разрешаване на емоционални проблеми и подпомагане при когнитивни нарушения. В основата на експеримента лежи признанието на играта като важен фактор за пълноценното детско развитие. В интерактивния час по математика тя без притеснение включва пъзели с цифрите и карти със задачи. Първокласниците са очаровани. Оказва се, че сложната математика можела да се изучава и под форма на игра.

Педагозите и психолозите са единодушни - игротерапията спомага за активното приобщаване на учениците към училищния живот и се явява като специфичен метод за превенция на отпадането от училище. Игровите моменти подобряват училищната дисциплина, намаляват рисковото и асоциалното поведение сред учениците и съдействат за по-пълното разкриване на техните креативни способности, изграждат умения за работа в екип. Учителите изказват своята благодарност към директора на училището Митко Митев, който не пести средства за финансиране на подобни интерактивни обучителни инциативи.