Фотоизложба връща спомена за Котел от миналото

Фотоизложба връща спомена за Котел от миналото. Тя е под надслов "Спомени за Котел" и е по повод 1 ноември - Ден на народните будители и празник на град Котел. Изложбата е разположена на площад "Възраждане" и по пешеходната улица на града. Емблематичните снимки от живота на града са предоставени от Историческия музей и от Живко Христов, който е родом от Котел, но от години живее в Шумен, съобщава БТА.
Снимките, които той събира, са не само от личния му архив, но и от семейни архиви на различни хора, с които е осъществил контакт и през социалната мрежа. От близо пет години той е създал и администрира групата КОТЕЛЪ, в която хора от цялата страна и от чужбина, с котленски корени, търсят и предоставят спомени за своите родове, за исторически факти, за бележити личности, за природни забележителности, за миналото и традициите.
Сред предоставените от мен снимки преобладават групови снимки на хора, на които съвременниците ми могат да видят родителите си, бабите си и дядовците си, като млади, разказа пред репортер на БТА Живко Христов. На тях са запечатани моменти отпреди близо 150 години, като моят дядо, например, роден през 1912 г. е фотографиран от времето преди да се ожени, посочи той.

Изложбата показва котленци от старо време.

Хората са се снимали на емблематични за Котел места - Разбойна, Зеленич, Чукарите, където в днешно време продължават да ходят и техните внуци и правнуци.
Според Живко Христов през последните три-четири години в Котел се чувства празнична атмосфера в Деня на будителите. До известна степен е започнал да се възражда интересът към историята, занаятите, традициите и обичаите. Особено силен е този интерес обаче от страна на живеещите в чужбина. Това не ме изненадва, защото всички видни котленци са излезли извън Котел, починали са извън Котел и са погребани извън Котел, коментира той. Като започнем с Софроний, Неофит Бозвели, Петър Берон, Мамарчев, Раковски и много други, които са се родили и образовали в Котел, отишли са в чужбина, направили са много неща за родния си град и България, но нито един не е успял да се върне и да преживее последните си дни в Котел. Те строят училища, издържат ученици, отпускат стипендии, разказа Христов.
Тази привързаност към родното място, сантиментът, живият спомен, съществуват и в котленците в съвременността, смята той. Контактите и виртуалното общуване през социалните мрежи са начин да се организират срещи и събития. Ентусиасти, привлечени от природата в Котленско, си организират ежеседмично преходи, обикалят исторически места или природни забележителности, маркират планински пътеки, изграждат заслони, възстановяват чешми. Живеещи в чужбина са създали клуб в Котел и организират изложби и културни събития, когато се събират.

Има разлики между старите и днешните будители

Има разлики между старите и днешните будители, коментира още Живко Христов. Старите будители, дори неуки, са слагали на първо място образованието на другите и са помагали за това. Сега, за да станеш будител, трябва да си образован и винаги имат някаква друга цел преди будителството. Сегашните будители искат те да образоват другите, смята той.
По думите му друга разлика е, че когато старите котленци са искали да направят нещо, първо са го решавали, после са давали информация на властта. "Не са искали разрешение за това дали да построят църква, водопровод, училище, чешма. Те са назначавали попа и даскалите, те са ги уволнявали. В Котел, например, църквата "Св. Петър и Павел" не е правена с разрешение на султана. В документ от архивите пише, че в писмо до Богориди местните големци са го карали "да забърза разрешителното". Ако пък разрешителното се забавило, той да ги информира, за да знаят как да правят градежа. Те са започнали да правят църква, без да се съобразяват с никого. Сега, за всичко трябва да се иска разрешение - от община, министерство и т.н.", разказва още Христов.
Паралелите между миналото и настоящето обикновено завършват с превес на миналото, обвито в романтика и героизъм. Със сигурност обаче, споменът и знанието за миналото, са важни и са били началото на Възраждането, както и стремежът към будителство и днес. Според Живко Христов, снимките и документите са необорими свидетелства за това, което е било. "С миналото се гордея - в бъдещето живея" е мотото на един от общо 37-те албума в групата, създадена за събиране и съхранение на стари снимки, книги, песни, спомени, публикации и информация за живота, родовете и традициите на котленци.