Двеста години от рождението на Добри Чинтулов ще бъдат отбелязани с научна конференция в Сливен

Научна конференция събира учени от цялата страна в Сливен по повод двестагодишнината от рождението на една от емблематичните за града личности – Добри Чинтулов. Това каза в интервю за БТА директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“- Сливен доц. д-р Николай Сираков. 

Форумът е част от програмата за честване на годишнината, която музеят организира заедно с Община Сливен, Природоматематическата гимназия „Добри Чинтулов“, читалище „Зора“ и Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ .

Националната конференция, посветена на живота и делото на поета, е под надслов „Будителският деветнайсти век на българите“ и ще се състои на 21 и 22 октомври, каза пред репортер на БТА Виктория Михнева, уредник в отдел „История на България XV-XIX век“, РИМ-Сливен. Поканени са историци, културолози, филолози. Научен ръководител е проф. д-р ист.н. Иван Русев. Предвижда се и издаване на сборник с доклади от научния форум.

Поетът Добри Чинтулов е роден в град Сливен през септември 1822 година, като точната дата е неизвестна, поради това, че има доста оскъдни данни за детските му години, разказа Михнева. Тук той учи в гръцко училище, като всички българчета по това време, но слуша много разкази на сливналии, които са се завърнали от Русия и мечтае и той да продължи своя път и да учи там. Благодарение на спомоществователи, той завършва образованието си в Русия, където се запознава с руската литература и класици и започва да пише своите стихотворения. През 1850 година се завръща в Сливен и става учител. По думите на уредничката, той внася нов дух в училището, където децата започват да учат непознати дотогава предмети, като руски, география, френски. Най-важното, според нея, е, че преподава на български. Превежда руски учебници по реторика, неговите учебници имат компилативен характер, избира най-добрите неща, които да представи на своите ученици по най-достъпен начин. Това, че преподава на български език в училището, не се харесва на чорбаджиите-гъркомани и Чинтулов е принуден да учителства в Ямбол, където остава за известно време.

Чинтулов се завръща в Сливен, като, освен учителската дейност, участва активно в обществения живот. Участва в дружеството „Майчина длъжност“, в ръководството на читалище „Зора“, през 1871 година е излъчен за представител на Първия църковен събор за самостоятелна българска църква. Паметно остава словото му при посрещането на руските освободителни войски през 1878 година в града. 

Отива си от този свят сляп, болен и сам, след загубата на съпругата и сина си.

Остават песните, които всеки българин може да запее – „ Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“.

Въпреки че е емблематична личност за Сливен и Възраждането, че от градския часовник всеки ден в 12 часа звучи „Стани, стани, юнак балкански“, едва преди няколко години върху почетния знак на общината бе възстановен истинският образ на Чинтулов. Повече от двайсет години на почетния знак, на плакати, транспаранти и дори на емблемата на елитната Природо-математическа гимназия в Сливен бе образът на казанлъшкия учител Филип Велев. Само три са снимките на поета, съхранявани в сливенския музей.

В къщата музей на Чинтулов в града могат да бъдат видяни малко от неговите вещи – писалището му, флейта, мастилница. Къщата има нужда от ремонт, за него са предвидени средства в мащабен проект на общината за развитие на туризма.