184 години от основаването на първата българска фабрика

Вчера, 16 февруари, но през 1836 г. султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява проекта за построяване на първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.

Добри Желязков Фотисов - Фабрикаджията (1800-1865 г.) е българският предприемач, основал първото текстилно производство в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя. Считан е за родоначалник на българската текстилна индустрия. Понякога се подписвал под документите като Ислименли (тоест Сливенец) по името на град Сливен на турски език.

Първоначално се захванал с търговия и успял да натрупа състояние, но мисълта за собствено тъкачно предприятие не му давала покой. След едно посещение в град Екатеринослав (днес Днепропетровск) той решава да изостави търговията и да постави ръчното текстилно производство в родния си град на фабрична основа. Буйно течащите води в района на родния му град и изобилието на вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи специална сграда.

По това време град Сливен представлява голяма текстилна фабрика, а всяка къща - текстилна работилница, в която се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и други подобни изделия. Купувачите са предимно турски търговци от Анадола. Градът има голямо стопанско значение за Османската империя и това му осигурява известни привилегии.

През 1834 г. се завръща със семейството си в Сливен и прави работилница в къщата на съпругата си, с машини, изработени по пренесени от Русия модели, в която внедрил голяма част от наученото в империята. Благодарение на желанията и познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него. Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до султан Махмуд II, който искал да прави реформи в държавата си и в това видял още една възможност за обновление на империята. От голямо значение е фактът, че за предприемаческото дело на Добри Желязков пред султана, се застъпва българинът от Котел - княз Стефан Богориди. В резултат е издаден знаменателен за времето и народа ни султански ферман (16 февруари 1836 г.), който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен:

"Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение - най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми... следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман..."

Ферманът е написан на хубава пергаментова хартия, подплатена със здрав зелен плат, широк е 63 см и дълъг 90 сантиметра. Изработен от добър художник, с изрисувана изящна султанска тугра (официален гербов печат).

Султанът отпуснал и два милиона гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Фабриката заработила и от становете й излизали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно Добри Желязков построил още две фабрики в родния си град.

След смъртта на султан Махмуд II настъпил обрат в успешното начинание. Новият аянин (областен управител) в Сливен - Мустафа бей, отстранява Добри Желязков от управлението на фабриката. Безплодни остават прошенията му до Цариград. Почти разорен, той приема да основе нова сукнена фабрика в Измид (Мала Азия), но тя не успява да проработи. Въпреки неудачите в управлението на сливенската фабрика и протестите на работниците, Фабрикаджията не е върнат на работа. Последните десет години от живота си той прекарва на легло - болен, парализиран, беден, разочарован. Добри Желязков умира през 1865 г. и е погребан в двора на сливенската църква "Св. Димитър".

През 1934 г. инициативен комитет организира отбелязването на 100-годишнината от основаването на първата българска фабрика. Изработен е бюст паметник на Добри Желязков от скулптура Стефан Пейчев.