Забрани и ритуали за днешния 17 юли - Марининден

Православната църква чества Света великомъченица Марина - тя е била дъщеря на езически жрец от Антиохия – град, основан от Александър Македонски. Тя е живяла през III век, като останала малка без майка , а баща й я възпитал в идолопоклонничество. Независимо от това Марина приема християнството още на 12 годишна възраст, но понеже в Антиохия и близките околности нямало свещеник, който да извърши светото тайнство “кръщение”, тя останала непокръстена. Нейното съкровено желание обаче било да получи Свето Кръщение, защото в един момент от живота й Господ Бог й помогнал да узнае истината за християнството и я призовал да го приеме като своя религия. За зла беда,тъкмо навлязла в 16-тата си година, тя среща управителя на източните римски провинции Олибрий. Той бил поразен от хубостта й и веднага я поискал за жена. Девойката не скрива от него, че е християнка и заявява , че нейният единствен жених е Христос. Разгневен от дързостта й, Олибрий не само я издава на баща й, който станал и нейният пръв съдник и гонител, но я подлага и на жестоки изтезания. Веднага я задържали и започнали да я измъчват,приковавали я към дърво, опалвали раните и с огън. Но тя не преставала да се моли Богу да я дари със Свето кръщение. Затова накрая я вързали с вериги и я захвърлили в грамадна каца с вода. Младото момиче приело това изтезание като вид кръщение с вода и започнало да се моли на Господ да й азвърже веригите. Едва свършила молитвата и чудото станало – оковите се
разкъсали, неизвестна светлина огряла Марина, а тя започнала да пее хвалебствена религиозна песен. За своето странно христово кръщение девойката получила смъртна присъда – била посечана с меч. В народните вярвания Света Великомъченица Марина се смята за покровителка на водите и закрилница на нашето Южно Черноморие. 

Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.

Казват, че светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

Според народните вярвания Марининден и един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първия ден наричали Чурлига, втория – Пърлига, а третия – Огнена Марина.

Жените на Марининден спазвали редица забрани – те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и в лозята.

На 17 юли имало обичай да се пали нов жив огън. Той се взимал от двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. Те отивали през деня в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.

Хора с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, който носи името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековита и се молели на св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

На Марининден празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии.
Жените месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

Имен ден празнуват: Марин, Марина, Маринка, Маринчо.

Празник е на град Созопол и на село Ябълково.