За 1/4 от българите 80-те години са най-доброто десетилетие

За една четвърт от българите 80-те години на миналия век са най-доброто десетилетие. Това показва проучване на "Галъп интернешънъл болкан", съобщават от социологическата агенция. По поръчка на вестник "Капитал" социолозите са задали въпроса "Кое е най-доброто десетилетие?".

Изследването е проведено "лице в лице" с таблети между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

"Галъп" търси отговори на въпросите: Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време? А може би възприятията са по-скоро индивидуални и най-доброто време е различно за всекиго?

По традиция, такива питания извикват спомени за собствения живот или поне за живота на собствената страна. И това се оказва твърде показателно в условията на кризи и несигурност, които третото десетилетие на двадесет и първия век досега ни предлага, отбелязват от "Галъп".

Осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-добро десетилетие. Една четвърт от всички участвали ги посочват. Според 13,9 на сто най-хубавото време е било през седемдесетте години. Следват деветдесетте с 13,6 процента, първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век - 12,2%, посочват от агенцията.

Респондентите на възраст между 46 и 65 години възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-възрастните.

Тезата, че се обича най-много десетилетието на своята младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време са именно респондентите на възраст над 66 години, коментират социолозите.

По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период (а и нямат спомен). При респондентите до 35 години отговорите "седемдесетте" не достигат и 2 на сто.

Нещо се пречупва в обществените възприятия спрямо деветдесетте, смятат анализаторите от "Галъп интернешънъл". Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години - също.

Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите до 25-годишна възраст. Сред тях са и най-високите дялове на отговори "не мога да преценя". Вероятно очакванията сред младите са, че най-доброто десетилетие предстои, коментират социолозите.

В крайна сметка, ако за най-възрастните е ясно кога е било най-добре и това е времето на тяхната младост, а за най-младите - очаквано това е времето сега (или може би по-скоро това, което предстои), то поколенията в средата изглеждат раздвоени. Деветдесетте години със своята силна динамичност, социални, икономически и политически промени се оказват добри за едни, но и много трудни за много от хората, очаквали ги с нетърпение, заключава "Галъп".