Велико Търново чества 837 години от въстанието на Петър и Асен

На Димитровден честваме 837 години от въстанието на Петър и Асен, и възстановяването на българската държавност. Този акт е доказателство как, след като българската държава я няма на историческата карта от 1018 година, когато Василий Българоубиец ликвидира Първото Българско царство, българският народ е съхранил своята историческа памет за държавност, а царете Петър и Асен са олицетворение на нейното въздигане, каза в интервю за БТА историкът проф. Пламен Павлов.

Въпреки че, през тези два века има много опити за възстановяването й, през 1186 година двамата братя успяват да реализират това дело. Важно е да се знае, че в тези два века на византийско господство в България има запазена аристокрация и духовенство, които съхраняват историческата памет. В Българския апокрифен летопис от XII в. Българското царство и неговите владетели са представени като образец на справедливо управление и ниски данъци – наистина, в идеализирана светлина, но и с немалка доза национално достойнство, припомни историкът.

В своята кореспонденция с папа Инокентий Трети, цар Калоян на няколко пъти изтъква, че е наследник на царете Симеон, Петър и Самуил, наричайки ги в някои от писмата си „мои прародители“, което означава, че династията Асеневци носи убеждението, че има кръвна връзка с династията от Първото Българско царство. От историческа гледна точка 200 години не са голям период, така че тази памет е била запазена по много начини – един от тях са съхранените реликви от Първото Българско царство, като медальона на Омуртаг, намерен при разкопките на Царевец. Братята водачи на въстанието, са разполагали не само с реликви, но и с документи от своите предшественици, на които стъпват, продължавайки държавната традиция. За тях българската държава е константа величина, която в ситуация на чуждо господство, трябва да бъде възстановена и за това аристократите са получавали подкрепата на цялото общество, подчерта проф. Павлов.

Той посочи, че при освещаването на храма „Св. Димитър“ във Велико Търново, на практика е възстановена българската църква в лицето на архиепископ Василий и е коронясан Теодор, по-големият от двамата братя, приел знаковото име на царя светец Петър, синът на Симеон Велики. Има една погрешна нагласа, която е важно да бъде коригирана. Първият владетел на Второто Българско царство е Теодор Петър. Той никога не се е отказвал в полза на брат си и като по-възрастен е коронясал Асен, като съобщник във властта, уточни историкът. Доказателство е, че когато Асен е убит от Иванко, Петър продължава да е начело на държавата.

Има една интересна подробност, която не е известна на широката публика - според различни данни Петър де юре е царувал във Велики Преслав. Това е идеята за приемствеността в развитието на българската държава, развита много детайлно от покойните вече академик Иван Дуйчев и професор Йордан Андреев.

Денят е много важен за българската медиевистика, но е редно да се каже, че сред историците продължават споровете кога точно се е провъзгласило въстанието – 1185/1187 или 1186/1188 година. Съответно дали наистина е избухнало на Димитровден или в друг момент, коментира специалистът по средновековна история. 

Съвременните проучвания, включително и на д-р Анелия Маркова от Великотърновския университет, свързват изчисляването на събитието с едно по-късно пълно слънчево затъмнение. Наблюденията върху слънчевите затъмнения в Средновековието са били в основата на метафоричното начало на хрониките на византийските автори. Те не посочват самия ден на събитието, а конкретизират, че то се е случило спрямо някаква космическа аномалия. Според тези данни, въстанието е обявено, съответно и държавата е възстановена, през зимата или пролетта на 1186 година, смята историкът.

Това обаче не прави Димитровден по-малко важен, тъй като Св. Димитър Солунски е покровителят на династията Асеневци и на възкресената държава. Петър и Асен, освен тактически и военни действия, са водели и една умела психологическа война. В техните послания се казва, че светецът е напуснал своя град, превзет от италианските нормани и е дошъл да покровителства българите. Хронистите и по специално цариградският патриарх Калист през 14-и век, посочва, че в Търново се е пазила частица от мощите на Св. Димитър. Светецът е изобразен върху монетите, които са били в обращение по времето на цар Иван Асен Втори, както и върху неговия царски печат. Според историка, когато се изгражда пантеонът на големите български държавници в никакъв случай братята Петър и Асен не бива да бъдат пропускани, защото те са хората, които възстановяват Второто Българско царство, проявявайки енергия, мъдрост и смелост, но в крайна сметка за нея плащат с живота си, подчерта проф. Павлов.

Периодът, в който те възстановяват държавата - от византийска провинция в средновековна империя в тогавашна Европа, е около 25-30 години - период, който съвпада със сегашния преход. Според историка този факт е повод за размисъл спрямо днешната ситуация. Историята и след Освобождението показва, че за около три десетилетия, когато начело стоят силни фигури, държавата ни винаги си е връщала вътрешната стабилност, населените с българи земи в Мизия, Тракия и Македония, както и своя международен авторитет.

По традиция честването на годишнината във Велико Търново е съпроводено с богата програма. В 9:00 ч. в църквата „Успение Богородично“ в квартал „Асенов“ ще бъде отслужена празнична литургия. След края на службата – в 11:00 ч., от малката черква до историческия храм „Св. Димитър Солунски“, където е обявено въстанието срещу Византия, ще се състои литийно шествие с иконата на светеца. 

В 11:15 ч. започва празничната програма за Димитровден в двора на църквата „Св. Димитър“. Ще бъде отслужен благослов, произнесени ще бъдат празнични слова, осветен ще бъде и курбан. За настроението ще се погрижат певците, музикантите и танцьорите от Професионален фолклорен ансамбъл „Искра“. 

На финала на честванията е прожекцията на аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“, която ще бъде излъчена в 19:00 ч. и ще се наблюдава от площада пред крепостта „Царевец“.

Организатори са община Велико Търново, Регионалният исторически музей, Националният военен университет „Васил Левски“, Камарата на строителите и Великотърновската Света митрополия.