„Тренд“: Най-голям проблем за българите са високите цени

58% от българите смятат, че първата задача, с която трябва да се заеме правителството, е овладяването на цените. Половината от българите смятат, че поскъпването на обичайните стоки е с над 20%. Това показва проучването на "Тренд", направено сред 1004 пълнолетни граждани в периода от 12 до 19 януари по поръчка на "24 часа". 

На второ място се подрежда овладяването на кризата с коронавируса - с 15%, като толкова събира и въпросът с предприемане на мерки срещу корупцията. Само 4% смятат, че съдебната реформа трябва да е първи приоритет на правителството.

Половината от запитаните (50%) заявяват, че поскъпването на цените е с над 20% при обичайните стоки, които пазаруват. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишаването е между 10 и 20%. Опцията, че поскъпването е между 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а само 1% заявяват, че покачването на цените е под 5%.

Проблемът с високите цени (44 процентни пункта) с три пъти повече посочвания от втория - пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се нарежда корупцията с 11%. По-надолу продължават да доминират социалните проблеми - повишаване на доходите, обедняването и здравеопазването.

Запазва се електоралната структура от последните избори, като няма промяна в подредбата на партиите, а новото правителство се ползва с 39% подкрепа. Президентът я надвишава със своите 49% са някои от другите изводи на социологическото изследване.

Новият кабинет на Кирил Петков се ползва с подкрепата на 39% от всички запитани, като почти толкова (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са напълно сходни с тези, с които започна и първото служебно правителство на Стефан Янев през май миналата година. Симпатизантите на "Продължаваме промяната" почти единодушно изразяват подкрепа към кабинета, докато тези на БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" са по-колебливи - около две трети от тях дават положителна оценка, а около една пета отрицателна.

През втората половина на 2021 г. президентът Радев беше влязъл в тенденция на повишаване на отрицателните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-вече на отговорността, която той носеше за служебното правителство. Неминуемо част от социалното недоволство спрямо властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември успяха да презаредят в определена степен доверието към президента и да го възстановят на нива от преди назначаването на служебния кабинет. През януари положителната оценката за неговата работа е 49%, а отрицателната 36%.

През 2021 г. оценката за работата на парламента падна на критично ниски нива, най-вече заради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха около 15%, като дори през септември стигнаха до 12%. Отрицателните пък отбелязаха нива от 77%. Изборите за 47-то Народно събрание и успехът му в съставянето на правителство водят до ръст в подкрепата към парламента до 29%, а отрицателните оценки падат до 51%.

Само два месеца след последните предсрочни парламентарни избори електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат.

"Продължаваме промяната" е първа политическа сила с 26.4% от заявилите, че ще гласуват на евентуални избори. ГЕРБ остават близко до изборния си резултат с 22.3%. БСП и ДПС са сходни като резултат съответно с 11.5% и 10.9%.

Пета политическа сила остава "Има такъв народ" с 8.1% от заявилите, че ще гласуват, а шести остават "Демократична България" с 6.8%.

"Тренд" регистрира лек ръст при "Възраждане" в сравнение с изборния им резултат, като партията се ползва с подкрепата на 5.9% от заявилите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната бариера остават "Изправи се БГ! Ние идваме" с 1.9% и ВМРО с 1.1%.