Тази нощ небето се отваря, намислете своите желания
Според народното поверие в нощта срещу Димитровден „небето се отваря“. В този момент всеки може да отправи молба към Бога. Вярва се, че ако човек е благочестив, Господ ще изпълни желанието му.
В самия празничен ден едно време хората са извършвали различни гадания, свързани най-често със смяната на сезоните. Предсказанията за това каква ще бъде приближаващата зима се правили по поведението на добитъка. Ако при връщане от паша говедата реват или ако овцете при влизане в кошарата бутнат изправената до вратата тояга, това предвещавало сурова зима.
На този ден се гледа и каква е месечината – ако срещу Димитровден луната е пълна, то и кошерите ще са пълни с мед и много пчели ще се роят. Само че сега сме във фазата на новолунието.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снеговете и затова в народната представа той е описван с дълга, бяла брада, от която сипе сняг.
Този ден се счита за начало на второто полугодие – край на стопанските дейности, край на строежите. Затова и почитането на паметта на свети Димитър се чества и като официален празник на строителните работници.
От Димитровден започва подготовката за т. нар. „миши празници”, които се отбелязват на следващия ден. През това време представителките на нежния пол не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината.
И за мъжете съществуват някои забрани, които трябва да спазват в този период – да не загребват жито, да не отронват ни едно зърно от събраната царевица и пр. Но пък следва да замажат хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, като се вярва, че така ще „замажат“ и очите на мишките.
В добрите стари времена тъкмо на Димитровден започвали годежите и сватбите. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни, родови и общоселски срещи и събори, озвучени с много музика, песни и веселби.
И разбира се, не минават без хапване и пийване за здравето на именниците. А те са толкова много – всички, които носят имената Дима, Диман, Димана, Дими, Димитра, Димитрана, Димитрина, Димитричка, Димитрия, Димитър, Димо, Димитринка, Димка, Димона, Драга, Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгана, Драгина, Драголюб, Драгомил, Драгомила, Драгомир, Драгомира, Митко, Мито, Митре, Мита, Митра, Митричка и др.
На трапезата се слагат курбан или гювеч от овнешко, пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж, и от кокошка, ако е жена. На масата се сервират още зеленчуци, варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква и пр.
На Димитровден, подобно на поверието, разпространено за Игнажден, стопаните внимателно следят кой ще е „полазник” – гостът, който пръв ще влезе в дома им. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна. Вярва се също, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си. В много народни песни се разказва за взимането на важни житейски решения именно в деня на чудотвореца.
Вижте още
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!