Според психолози: Любовта е сред най-важните условия за щастие за българина

Любовта остава сред най-важните условия за щастие, българинът е отхвърлил патриархалните табута, коментираха за БТА психологът проф. Маргарита Бакрачева и социалният антрополог доц. Валери Личев по повод станалия популярен у нас Ден на влюбените - 14 февруари.
Според доц. Личев утвърждаването на Деня на Св. Валентин позволява обновяване на връзката, която е заплашена от изхабяване и тривиалност. Същевременно този католически празник се вписва успешно в стратегиите на консуматорското общество.
Любовта запазва водещото си място за това дали хората се определят като щастливи, отбеляза проф. Бакрачева, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Според резултати от много изследвания няма промяна в това отношение и любовта е поставяна на първо място след здравето като основание за щастие. Тя посочи като антипод на отчетените негативни тенденции в условията на коронавирус позитивния момент - преоткриване на взаимоотношенията с близките хора, на любовта, включително в семействата. Психологът констатира и по-висока степен в България на толериране и приемане на кариерното развитие на жената в сравнение с много други държави.
Можем да приемем, че половата стеснителност или "свитост" на българина, както я нарича Стефан Гидиков (б.а. публицист и общественик), е потънала окончателно в миналото, смята социалният антрополог доц. Валери Личев от Института по философия и социология на Българската академия на науките. Преходът към модерна култура закъсня по обясними причини в България. Съвременните технологии, както и глобализиращият се свят, допринесоха за окончателното отпадане на патриархалните табута върху сексуалните отношения, коментира доц. Личев.
Той отбеляза, че първата половина на ХХ в. разкрива у българските мъже неумения за куртоазно общуване с представителките на "нежния" пол. Мъжете не са владеели изтънченото изкуство на флирта и поради това трудно им се е удавало да забавляват по изискан начин дамите. За да прикрият свенливостта си, прибягвали компенсаторно към бруталност, цинизъм и разюзданост. Липсвали им умения за провеждане на деликатен разговор, който да заинтригува събеседничките им, така че да събудят у тях възвишени чувства или въжделения. Вместо това "ухажорите" прибягвали към най-примитивните и първични методи на "съблазняване".
Като цяло преди Втората световна война българските мъже търсели удовлетворение на желанията си по най-прекия път - без излишна сантименталност или романтика, която да ги накара да се изразходват прекалено емоционално или материално, посочи антропологът. И цитира отново Гидиков, според когото в основата на тази първичност лежи страхът от стихийността и хаоса на любовните чувства, чийто "вихър би заварил стеснителната душа напълно неподготвена".
В годините на социализма еманципиращите се жени бяха натоварени с професионални отговорности, присъщи, според остарелите разбирания, единствено на мъжете, припомни антропологът. Той отбеляза, че утвърждаването на равноправието на половете първоначално протича под формата на десексуализация на жената-труженичка, която може да бъде майка (героиня), но не и обект на желание на трудовата площадка, както и на фона на "войнстващия" атеизъм, който лишава брака и любовта от сакралните им измерения. По принцип тоталитарните режими се опитват да ограничат интимните връзки, тъй като усамотяването противоречи на изграждането на колективния дух, посочи доц. Личев. С утвърждаването на демокрацията обаче се натъкваме на друг проблем - на нарастваща агресивност в сферата на интимните чувства, които трябва да свързват хората, може би във все по-сложни конфигурации, коментира той.
По думите му, преходът към демократично, пазарно общество засегна по много линии отношенията между мъжете и жените. "Липсата на еротика бе заменена от почти цинично изразените желания и въжделения на лирическите герои. Така развлекателната индустрия допринесе съществено за налагането на нов тип ценности и идеали в сферата на любовните чувства", смята антропологът. На този фон добродетелите на християнската вяра са започнали да отстъпват на заден план.
Според него еманципацията на "нежния" пол започва все повече да засяга подрастващите, които с навлизането си в пубертета започват да упражняват и половите роли, характерни за възрастните.
Проф. Маргарита Бакрачева също отбеляза, че в последните десетилетия има тенденция за по-голяма пасивност от страна на мъжете и по-активно поведение на жените в личните взаимоотношения, особено сред по-младите хора. Данните от изследванията показват, че често младежите не са наясно с чувствата си, имат усещането, че не се чувстват добре, че не са подготвени и че ще бъдат "пометени". Всяка промяна на традиционни модели води до това те да бъдат модифицирани и заменени с нови. Промяната към по-висока активност от страна на жените води до пасивността на мъжете и така колелото се завърта - колкото по-пасивни стават те, жените продължават да вървят в посоката на активност, смята тя. Като доказателства психологът даде пример с все по-честите случаи на насилие между момичета заради момче, което харесват.

Различни изследвания показват, че има разлика между женското и мъжкото мислене, обусловена дори на физиологично ниво. Тази разлика може да бъде намалена от начина на комуникация, отбеляза проф. Бакрачева. Повечето пъти това, което казваме, не е идентично с това, което чува другата страна, особено когато става дума за важните неща. Основните линии, които е добре да следваме, е да не крием и потискаме това, което искаме да кажем, но същевременно да го изразим правилно. Едно от най-съществените умения е да се насочват посланията към конкретното поведение, а не да се слагат етикети и да се обвинява самият човек като личност. В противен случай се стига до това, че на поведенческо ниво и като отношение получаваме този етикет, който сами сме дали. Това просто правило е в основата на ефективната комуникация и точно затова хората, които обичаме, ни нараняват - ние самите влизаме в това емоционално говорене и, чувствайки се наранени и неразбрани, следващата ни стъпка е да се защитим. А когато се защитаваме, често преминаваме и в атака, обясни психологът.
По отношение на конкретните поведенчески измерения в отношенията мъж-жена основна роля играят очакванията - какво е очакването на жената и какво всъщност възприемат мъжете. Много често ние, жените, даваме разнопосочни очаквания, например едновременно за нежност и сила, което може да звучи объркващо, коментира проф. Бакрачева и допълни, че колкото по-ясно бъдат изказани очакванията, толкова по-вероятно е да получим това, което искаме. Тя припомни шегата за женското "не" и какво всъщност означава то и посочи, че този тип комуникация е много объркваща за мъжете и няма как да доведе до очаквания резултат. Голяма част от успеха в отношенията е и в ръцете на жените да подадат правилно посланията си, смята психологът.

Тя е категорична, че въпреки тенденциите за промяна на моделите и на комуникацията, която, особено при младите хора, често е онлайн, няма как виртуалните срещи да изместят физическите любовни срещи. Поведенчески може да има различни модели, но потребността от свързване е базова, тя никога няма да изгуби своето значение, смята проф. Бакрачева.