Сериозен проблем пред общините заради инфлацията в строителството

Отхвърлените от парламента на първо четене промени в Закона за обществените поръчки, които предвиждаха индексация на вече сключени строителни договори, изправят общини и други публични възложители пред патова ситуация, пише в. "Сега". Под риск от незавършване са проекти на обща стойност над 6 млрд. лв. В много от случаите плащането на неустойки за едностранно прекратяване на договорите излиза по-изгодно на фирмите от това изпълнението да продължи заради високата инфлация при строителните материали, обясниха от „Националното сдружение на общините в България“. Немалко фирми пък в момента се отказват още преди подписване на договор, защото в хода на процедурата офертите вече са станали неактуални, допълват от местните управи. От сдружението очакват среща с премиера Кирил Петков, но ситуацията не е особено обнадеждаваща, както заради разпада в коалицията, така и заради изискването отхвърлени на първо четене законопроекти да се внасят за повторно гледане най-рано след три месеца.

Както „Сега“ писа, промените в Закона за обществените поръчки за индексация на вече сключени строителни договори бяха внесени от Настимир Ананиев от ПП и група народни представители. Проектът беше съвсем кратък и рамков, като предвиждаше да бъде създадена законова възможност за актуализация на нови и стари договори при възникване на висока инфлация. Всички детайли по прилагането му според Ананиев следваше да се решават гъвкаво от МС с приемане на методика. Методиката бе пусната паралелно на обществено обсъждане от МРРБ и предвиждаше индексация до 15%.

Този законопроект бе една от първите жертви, взети в парламента след разрива между коалиционните партньори ПП и ИТН, като проектът не успя да мине първо четене. Той обаче бе силно критикуван и преди разтрогването на брака в коалицията заради много неясноти и липсата на каквато и да е било гаранция, че ще може да се осигури финансиране при допускане на индексация на договорите. В мотивите на законопроекта абсурдно се твърдеше, че той не касае бюджета, въпреки че актуализация на договори за милиарди би довела до огромни допълнителни разходи. С този мотив проектът изобщо не беше разпределен към бюджетна комисия в НС, а мина само през правна и регионална комисия. По темата за парите се предвиждаше възложителите да индексират договори само ако имат възможност, което създава сериозен риск от двоен аршин. Много критики породи и прекалената свобода, която проектът дава на кабинета за определяне на условията за индексация. Бе поставен и въпросът за съществуването на раздувани цени, които сега се предлагат за индексация. Така и не се разбра и защо проектът се внася от депутати, а не от МС, след като засяга регулирана от ЕС материя и изпълнение на хиляди проекти. 

Надали може да се очаква развръзка по тази тема и след срещата при премиера Кирил Петков, коментират запознати. Възможно е обаче местните управи да поискат като алтернатива повече жестове към общинските бюджети при актуализацията на държавния бюджет на второ четене. Камарата на строителите в България вече обяви, че браншът е бил излъган и липсата на индексация обрича десетки фирми. Темата е политически чувствителна и заради многото злоупотреби в сектора от предходни години.