На първо четене: НС прие бюджета на НЗОК

Парламентът прие на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. Той бе подкрепен от 142-ма депутати от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС.  "Против" проектосметката на касата бяха 60 депутати от "Възраждане", "БСП за България" и "Има такъв народ", без "въздържал се".

Предвидените приходи и трансфери са в размер на 8 163 353 100 лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на осем на сто, а в разчетите е отразен ефектът от увеличаване на размера на минималната работна заплата, максималния осигурителен доход и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. 
Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2024 г. е 60:40.

Заложените разходи и трансфери са в размер на 8 163 353 100 лв., от които 7 630 931 400 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантирано от бюджета на НЗОК.

През 2024 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ , медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Предвидени са 15 млн. лв. за пренатален и постнатален скрининг. За дентална помощ са заложени близо 55 млн. лв. повече в сравнение с тази година. Намаляването на парите за лекарствата за домашно лечение е само с пет милиона лева, тъй като има неизпълнение на заложените в настоящия бюджет средства, посочва вносителят – Министерският съвет.   
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 238 764 300 лв.

С преходните и заключителните разпоредби се въвеждат ограничителни мерки по отношение сключването на договори през 2024 г. с лечебни заведения за болнична помощ, които са получили разрешение за дейност за пръв път след 31 декември 2023 г. и/или в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември т.г. Предлагат се изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване, с които се предвижда министърът на здравеопазването, в качеството му на централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, да бъде заменен с управителя на НЗОК по отношение провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки за лекарствените продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии.

Очакваните резултати, които се планира да бъдат постигнати през 2024 г. в рамките на заложените в бюджета средства за здравноосигурителни плащания, са обезпечаване на ефективното функциониране на системата на задължителното здравно осигуряване и осигуряване на здравноосигурените лица на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ.

При дискусията председателят на здравната комисия Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) посочи, че нямат нищо против заложените плащания и ще подкрепят проекта в тази част, но са против промените, с които управителят на Касата, а не както досега министърът, ще е централен орган при провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки за лекарствените продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии. За нас това предложение е порочно, защото лишава Народното събрание (НС) от възможността за контрол върху разплащането за лекарствата, обясни Ангелов. На второ място от ГЕРБ-СДС не подкрепят ограничението за сключване на договори с новите лечебни заведения. 

ПП-ДБ също застава зад проектобюджета на Здравната каса. Този бюджет е с рекордно увеличение, ако искаме устойчиви промени, не трябва непрекъснато да правим поправки и да политиканстваме, а да направим нещо устойчиво за хората, коментира Александър Симидчиев. В бюджета по думите му има политики и те са свързани с превенцията и правилата. Българските лекарства изчезват зад граница, защото са с по-ниска цена, обясни депутатът в отговор на критики. По думите му НС има ангажимент да приеме финансовата рамка, а качеството и организацията на здравеопазването не са ангажимент на парламента.

„Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“ (ИТН) се обявиха срещу план-сметката на Касата и обърнаха внимание, че пациентите продължават да доплащат около 50% за здраве от джоба си.

Според Георги Гьоков от „БСП за България“ този бюджет не дава решения на основните проблеми в здравеопазването. Директните плащания на пациентите продължават да затрудняват функционирането на системата и са рискови фактори, посочи той. Според цитирани от него данни около 1 % от българите са без здравни осигуровки, но няма политики за подобряване на този проблем. БСП не вижда и политики за контрол за харчене на публичните средства. 

Колкото и да нарастват средствата в бюджета на Касата, проблемите на хората в здравеопазването си остават едни и същи всяка година, налага им се да доплащат почти 50 на сто от джоба си, обясни една от причините, поради които „Възраждане“ не застават за бюджета, Маргарита Махаева. Според колежката ѝ Маргарита Генчева липсват специфични мерки, с които да се промени подходът към неосигурените лица. Наливаме един млрд. лв повече в същата бездънна каса, както миналата година, констатира тя.

Станислав Балабанов от ИТН обърна внимание, че това е най-големият институционален бюджет, рекорден е за догодина с над осем млрд. лв. Няма как да го подкрепим на първо гласуване поради липса на промяна в цялата философия, подчерта той. Все още около 50% се заплащат от пациентите, коментира и представителят на ИТН.  

Този бюджет на НЗОК е, може би, най-добрият, защити предложенията министърът на здравеопазването Христо Хинков. По думите му бюджетът е структуриран както трябва за медикодиагностични дейности, за извънболничната помощ, за да можем да се измъкнем от свръххоспитализацията.

НЗОК и бюджетът ѝ нямат нищо общо с промените в здравеопазването, които бяха изтъкнати, обясни Хинков. По думите му Касата би трябвало да отказва сключване на договори догодина с лечебни заведения за болнична помощ, които са получили разрешение за дейност за пръв път след 31 декември 2023 г. и/или в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември т.г.
С прехвърляне на средствата в извънболничната помощ ще има постепенно подобряване на състоянието в здравеопазването и оптимизирането му от гледна точка на доплащането от пациентите, подчерта министърът.

Източник: БТА