Празнуваме Петровден

На 29 юни Православната църква почита паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Според житието му, Свети Петър е един от 12-те апостоли, първият Христов ученик, първоначално – обикновен рибар на име Симеон. Именно Христос му дава името“Кифа“ /на еврейски/ или Петър /на гръцки, означаващо камък. Когато залавят Христос, Св. Петър три пъти се отрича от него, за което после дълбоко съжалява. По време на император Нерон е осъден на смърт чрез разпятие, като сам иска да го разпнат с главата надолу, защото не е достоен на еднаква смърт със Спасителя. Умира на 75 години, на 29 юни, 67 г. Същия ден намира смъртта си и Св. Апостол Павел /посечен е с меч/, на когото българската традиция отрежда неканонично честване на следващия ден – 30 юни, макар и не повсеместно. Първоначално Свети Павел е езичник /фарисей – член на еврейска секта/, който участва в гоненията на християните. По време на едно от пътуванията си, той ослепява, но след това чрез Божие чудо, зрението му се възвръща. Излекуван, той се покръства и става най-ревностния разпространител на християнската вяра. Наречен е „апостол на езичниците“.

Петровден е един от най-големите християнски и народни празници, защото съчетава религиозните и народните традиции от миналото до днес.

В народната традиция денят на апостолите Петър и Павел е познат като Петровден – един от най-почитаните летни празници на българския народ. Той съвпада с най-усилния период от стопанския живот – жътвата, и обредите на този ден са най-често свързани с него, както с младите животни и първите плодове – ябълки-петровки, круши- петровки.

В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, Св. Елена или Огнена Марина. Петър е по-могъщ и носител на светлото, добро начало, затова празникът му се приема за по-голям от Павловден. Той разрешавал на земеделците да работят на полето /обикновено до обяд/, защото неговият ден е началото или средата на жътвата, но да не е важна земеделска работа. В този ден народът казва, че и Св. Петър хващал сърпа. На Петровден се принася жертвено животно в чест на светците- коли се пиле, което се пече или вари на курбан. По традиция на този ден завършват двуседмичните Петрови пости и се отговява с младо петровско пиле.

Празникът започва рано сутринта. Стопаните посещават градините, лозята, нивите си и хвърлят ситни камъчета за плодородие. По това време пък жените носят в църквата обреден колак /погача/ и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те се раздават на роднини и съседи за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семействата, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина. Според тях, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво, но майките на тези деца не бива да хапват от ябълките. И тук, както и при други празници от народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с апотропеен /защитен/ характер. Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често се използва и в сватбените обреди/за осигуряване плодовитостта на брака/. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

В някои райони на Петровден се правят сборове. Според народните вярвания трябва да се приготви празнична трапеза. Месят се обредни хлябове, прави се курбан от петровско пиле (петел) на обща трапеза, пеят се песни и се играят хора. За светията на този ден задължително на масата се слагат ябълки петровки. Също се приготвя тиквеник, млечна баница, кокошка с джанки и ястие наричано „бял мъж“ /или „белмъш“ и „кутмач“/.

По стара българска традиция На този голям летен празник се приготвя пиле /петел/ в името на светеца и за здраве на всички. Това се прави дори и да липсва именник вкъщи, както се приготвя шаран за Никулден.

В народните представи Св. Павел бил брат на Св. Петър и олицетворявал злото стихийно начало. Той бил винаги лош и сърдит и Павловден, Пальовден /от глагола паля/ се счита за „лих”, „хаталия” ден, за „много тежък празник”. Почита се за предпазване от огън на нивата, за да не пламнат снопите.

Някъде вярват, че ако на Петровден стопаните станат рано сутрин и хвърлят камъчета в лозето, бостана, нивата – ще има голяма реколта.
На големите празници не се чисти, не се пере, не се шие, не се върши друга подобна работа, която може да бъде свършена предния или през следващия ден! На Петровден не бива да се върши къщна и важна земеделска работа, най-вече след обед, за да е плодородна годината.
Според народното поверие, до Петровден е забранено да се ядат ябълки.
Вярва се, че Св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата и докато Св. Петър позволява на земеделците да работят на полето до обяд, Св. Павел не разрешава да се извършва никаква земеделска дейност На Павловден, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб.
Вярва се, че обредите и ритуалите извършвани на празника предпазват от пожари,гръмотевици и градушки.

Имен ден празнуват: Петър, Петрана, Петя, Камен, Кремена, Пенка, Пенчо, Камен, Преслава, Патриция, Павел, Павлина, Полина и производните на тях имена.