Православната църква почита Св. Екатерина

Православната църква отбелязва на 24 ноември деня на св. Екатерина, покровителката на здравето в семейството.

Тя е живяла в Александрия в края на трети век. Родена в знатно семейство, тя изучава медицина и философия. Пътуващ скитник й разкрива тайната на християнството. Тя става пламенна поддръжница на учението и загива за вярата си едва на 18 години. В Западна Европа я смятат за покровителка на учещите младежи, особено на занимаващите се с философия.

В народните легенди в България св. Екатерина е останала като красива и умна мома. "...Прочула се Катерина, дор до царя и везиря, че е мома хубавица, хубавица, гиздавица..." - се пее в песните за Катерининден. По стар обичай на този ден стопанката на къщата замесва 7 или 9 питки и ги шари с вретено. Ако има малки деца в къщата, тя раздава хлебчетата на пътници и с благопожелания пресича пътя на болестите към дома си.

В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (познат като "Света Катерина") се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.