Отбелязваме 30-ата годишнина от началото на Прехода

Всичко започва на 9 ноември - денят, в която пада Берлинската стена. Свидетелствата разказват, че тогава висшите партийни функционери ген. Добри Джуров, проф. Йордан Йотов и Димитър Станишев отиват в кабинета на Живков, за да го убедят сам да се оттегли от властта и това да бъде съобщено на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП. Причината е натиск от Москва.

С идването на Михаил Горбачов на власт в СССР започва процес на перестройка и България също обявява курс към преустройство. За първи път обаче се появяват различия между Тодор Живков и съветски ръководител. Така, неочакваното събитие става факт - Тато, както народът го нарича, пада от власт след цели 35 г. По време на онзи разговор пред партийните си другари той казва, че ще подаде оставка. Но на пленума, който започва сутринта на 10 ноември, Живков очевидно се надява да му се размине. Произнася доклад за преустройството на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало" и дори не изглежда притеснен.

В залата цари пълно мълчание, а Тато не изглежда на себе си, очевидно осъзнавайки, че срещу него има истински заговор. За нов генерален секретар на БКП е предложен Петър Младенов - най-дългогодишният външен министър на страната - от 1971 г. От трибуната той благодари на Живков.

В редакцията на сп. "Социологическа мисъл" се събират 50-на души от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и "Екогласност". Сред тях е бъдещият първи демократично избран президент - д-р Желю Желев.

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по националната телевизията, Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на другия ден се провежда първият свободен митинг, организиран от КТ „Подкрепа" и „Екогласност", на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски". В тези условия Петър Младенов поема курс към пълно отричане на режима, към който е бил част дотогава.
На този ден преди 30 години падна комунистическият режим и България тръгна по пътя си към демократични промени и пазарна икономика.
Провеждат се първите свободни и демократични избори след над 45 години комунистически режим.

Междувременно - през януари 1990 г., вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна заповед - да бъдат унищожени досиетата на Държавна сигурност. Тайната операция цели БКП да запази контрола на своя агентурен апарат и да прочисти архивите от компрометиращи материали. В същото време новата стара власт продължава да се опитва да се разграничи от Тодор Живков, който само два месеца се радва на оставените му екстри - персонална пенсия, охрана, мерцедес и вила.

На 18 януари 1990 г. той е арестуван.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд му налага присъда от 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат - за жилища, коли и др.

На 9 февруари 1996 г. обаче Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.

На 5 август 1998 г. Тодор Живков умира.

След смъртта му са прекратени и другите дела, заведени срещу него - за фонд "Москва", за раздадени помощи на компартии и държави от Третия свят и за Възродителния процес.

Плахи стъпки към демокрацията На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС). Месец по-късно започват консултации между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на "кръгла маса" за мирен преход. "Кръглата маса" заседава от 16 януари до 15 май 1990 г. и приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на Конституцията и законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС).

На 3 април 1990 г. парламентът избира Петър Младенов за президент (председател) на България. В този ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). Изборите за седмо ВНС през юни са спечелени от БСП. СДС оспорва резултата и започва протести, подкрепени и от студентите, които в крайна сметка водят до свалянето на Младенов. Под натиска им и заради прословутата реплика "По-добре е танковете да дойдат", той подава оставка на 6 юли 1990 г.

На 1 август 1990 г. ВНС избира Желю Желев за президент. Две години по-късно той печели първите демократични избори. Немалко българи и до днес не мислят, че преходът е завършил успешно, някои дори си спомнят с носталгия за Тодор Живков.

Източниик: monitor.bg