Отбелязваме 145 години от Старозагорското въстание

На днешната дата през 1875 г. избухва Старозагорското въстание - опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско.

Решението за него е взето месец по-рано - на 12 август 1875 г. Определени са 5 въстанически окръга: Сливенски, Старозагорски, Русенско-Шуменски, Търновски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието е избрана Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно.

Сред участниците в Старозагорското въстание са Захари Стоянов, Панайот Волов, Георги Икономов и др.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово.

Едновременно с това в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили.

Днес от 10 часа в Стара Загора пред паметника на Старозагорското въстание и паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Стоилов е организирано поклонение пред делото на организаторите и участниците във въстанието.

А от 18.00 ч. в Регионален исторически музей – Стара Загора 145-ата годишнина от Старозагорското въстание ще бъде отбелязана с представяне на книгата „Бележки по Старозагорското въстание“ от Христо Шиваров и лекция на проф. д-р Пламен Митев за най –новите открития свързани с национално – освободителните борби по време на Възраждането в светлината на новите документи, открити в турските архиви.