Очаква се през януари да видим първия българин ваксиниран срещу COVID-19

Със сигурност през януари се очаква да имаме първия българин с ваксина. Това обяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев студиото на „Здравей, България”. 

„Ваксинирането е един от начините да прекратим тази епидемия и да престанем да ходим с маски”, добави професорът.

„Това, което ме плаши е, че ако не се направи хубава кампания и не се види как броят на случаите намалява след ваксиниране, поставяме на риск ваксинационната кампания за всички останали имунизации”, категоричен беше проф. Кантарджиев.

Според него е необходимо 70% от населението да си сложи ваксината срещу COVID-19. 

Кантарджиев обясни, че на 29 декември трябва Европейският регулатор по лекарствата да одобри ваксините. Едва след това те ще започнат да се разпространяват. 

Той коментира и процента, около 48%, медици, заявили желание да си поставят ваксината.

„Това е пак висок процент, но е и малко. Една част от медиците, които бяха призовани да се ваксинират - са убедени, че като работят с болни от коронавирус са прекарали инфекцията. Това е доста вероятно”, добави професорът. 

Проф. Кантарджиев отново посочи, че всеки има право на индивидуален избор и да решава дали да се ваксинира, или не.

„В нашата страна търсенето на противогрипна ваксина дойде в два момента. Когато се каза истината, че не предпазва на 100% и когато казахме, че ваксините няма да стигнат”, каза директорът на НЦЗПБ.

Относно фазите на ваксинация и поставянето на ваксината на служители във ферми за норки той обясни:

„Много е важно те да бъдат имунизирани, защото човек, ако заболее от коронавирус, даже и леко, вирусът може да зарази норките. При тези животни заболяването не минава като при хората. Те се заразяват обикновено през храната. Много е опасно, когато вирусът премине от човек на животно, защото може да се получи мутация и да ни върне вируса по различен начин”, разясни проф. Кантарджиев.

Той коментира и поставянето на ваксината при хора с автоимунни заболявания.

„Хората, които са с автоимунни заболявания и такива на химиотерапия с потиснат имунитет или кръвно заболяване, е хубаво да изчакат. Най-безопасните за тях са пептидните ваксини, които вкарват готов белтък. Това е модернизиран стар вид. Не е редно хора, които са в имунен дефицит, да се ваксинират с жив вирус. Такива са ваксините на „Астра Зенека”, поясни Кантарджиев.

Пептидните ваксини се очаква да излязат около февруари или март.

За хората с алергия той каза, че не е необходимо да изчакват. „РНК ваксините, които се правят от Pfizer и „Модерна”, са с по-ниска вероятност за алергични реакции. Винаги обаче има възможност за такава. Важно е с каква честота. Алергичните реакции при ваксините на Pfizer и „Модерна” ще са по-малко, отколкото при другите обичайни ваксини”.

Лошият вариант не са страничните ефекти на ваксината, а ако всяка година или на три трябва да си я поставяме, категоричен беше професорът.