Ново поскъпване на еднократните пластмасови кутии за храна, санкции за липса на алтернативи още няма

От 1 януари 2025 г. кутиите за насипна храна се таксуват по минимум 30 стотинки, а чашите за напитки и техните капаци и капачки – по минимум 15 стотинки. Мерките са в изпълнение на влязлата в сила през 2023 г. Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, с която в българското законодателство беше транспонирана Директива (EC) 2019/904 относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда.

Това разказва пред Economic.bg Габриела Руменова от онлайн платформата „Ние, потребителите“ и с тревога подчертава, че две години по-късно въвеждането на санкции за нарушителите, включително за липса на достъпни за клиентите алтернативи, все още предстои.

Директивата е част от новите правила на Европейския съюз за намаляване на морските отпадъци, 70% от които са пластмасови продукти за еднократна употреба. Сред тях са съдовете за хранителни продукти и пластмасови чаши, опаковките и обвивките за хранителни продукти (напр. на чипс или бонбони), съдовете за напитки и чашите, тютюневите изделия с филтри (напр. цигарени фасове), мокрите кърпички, балоните и леките пластмасови торбички, пластмасовите клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки, пръчки за балони и др.

Европейските институции настояват, че когато са налични алтернативи на достъпни цени, ще е забранено предлагането на съответните пластмасови продукти за еднократна употреба на пазара и това ще ограничи нарастващото замърсяване на околната среда.

Как се изпълнява целта на директивата в България?

В търговските обекти у нас не се предлагат достъпни за потребителите алтернативи, с което няма как да се изпълни целта на Директива (ЕС) 2019/904. На клиентите категорично се отказва поставяне на насипна храна в собствени кутии, докато в десетки държави в Европа и останалата част от света се предприемат мерки за стимулиране на търговците да обособяват в своите обекти „зони без опаковки“ и да разкриват такива магазини, дори се провеждат комуникационни кампании за насърчаване на хората да купуват храна, като носят собствени контейнери. Има и изградени депозитни системи.

Нелоялни търговски практики

От наблюденията на практиката в България, жалбите на гражданите (вкл. до „Ние, потребителите“) и достъпните в дигиталното пространство коментари на потребители в първата година след въвеждането на Наредбата може да се направят изводи за нарушения на законодателството относно обозначаването на цените и коректността на практиките.

В някои от станалите известни през 2023 г. случаи, когато потребителят пожелае, напр. маслините да му бъдат поставени в плик (с цел употреба на по-малко пластмаса) и служителят на щанда се съгласи на това (по изключение), на касата се начисляват 20 ст., независимо от това, че клиентът не е получил пластмасова кутия с аргумента, че така е заложено в системата за тези групи продукти. В други случаи, в някои обекти, където на хладилни щандове са били подредени предварително напълнени кутии с маслини, салати, гозби и др., е липсвала информация, че опаковките се таксуват по 20 ст. (клиентите разбират за това едва когато видят касовите си бележки). И в двата примера е налице нарушение на Закона за защита на потребителите.

Експеримент на „Ние, потребителите“

През февруари 2023 г. (месец след влизането в сила на Наредбата) експеримент на „Ние, потребителите“ потвърди, че в повечето търговски обекти за продажба на гозби в насипно състояние, потребителите са задължени да използват пластмасовите кутии и да заплащат за тях по 20 стотинки (съгласно подзаконовия нормативен акт), като категорично им се отказват каквито и да било алтернативи. При запитване на продавачите: Как с тази практика се ограничава употребата на пластмаса?, никой не може да даде разумен отговор – в повечето случаи служителите вдигат рамене или казват, че изпълняват законите на „веригата“.

При повече настояване, насочват към гише Информация или към шефовете в обекта, където пък заявяват: „Обадете се на телефона за клиентите“, а при посочване на пример с други държави, въвели практиката за поставяне на храна в кутии на потребителите, отвръщат: „За съжаление, тук сме в България!“.