Любопитно: Миризливките – нелегални стопаджии от Южен Китай

Нападат ни от второто поколение годишно, търсят си място за зимуване

Миризливка на чаршафа, на прозореца отвън или отвътре, върху книгата, която четем... Миризливки навсякъде в дома ни.

Причина за нашествието е размножителният период на кафявата инвазивна дървеница, която има две поколения годишно. Презимувалите индивиди снасят яйца, ларвите стават възрастни, които отново снасят, и така се размножават до края на лятото. След това започват да си търсят място за зимуване. 

“През 2016 г. намерих един екземпляр в храстите от хибискус близо до автобусната спирка до Софийския университет. Става дума за кафява мраморна дървеница. Наричат се миризливки, дървеници, божи кравички - всички са представители на една група насекоми с общ предшественик. Най-често им казват дървеници заради характерната миризма, която част от тях излъчват”, обяснява ентомологът д-р Николай Симов от Природонаучния музей към БАН.

Зелената инвазивна дървеница е наричана още смърдулка, смрадливка, вонещица, миризливка. Това е голямо, едро насекомо, което върви бавно и тромаво, защото не му се налага да се крие. В естествената си среда миризливките живеят по различни видове растения и се хранят със сока от цветовете, листата и плодовете им. Затова най-често могат да се видят в квартали, около които има големи паркове и градини. 

“Всяко нещо, което хората наричат вредител, всъщност е животно, което съвсем спокойно си живее в природата. Обаче ако на него му се създадат подходящи условия за живот, а хората създават такиви - убежище, вода и храна, то бързо ги намира. По тази причина имаме хлебарки, плъхове, мухи, оси. Те използват това, което им даваме ние”, казва д-р Павел Николов, главен асистент към БАН и ръководител на “Дезинфекции, дезинсекции и дератизации”. Според него

в домашни условия е почти невъзможно,

защото срещу тях действат силни препарати. Колкото и да е неприятно общото съжителство на хората и миризливките в апартамента, сега няма какво да се направи, защото вече е късно. Насекомите са снесли яйцата си и са ги скрили добре, за да презимуват. Малките миризливки ще се появят чак напролет, а дотогава техните родители ще се опитват да живеят на топло в апартамента.

В групата на дървениците има около 50 000 вида, а в България са над 1000. Очаква се да се намерят и още. “Фауната е нещо динамично. Климатът също се изменя. Човекът е основна причина в последните години за пренасяне на различни видове животни, които се установяват на много нови места, като в някои случаи могат да причинят проблеми на местното биоразнообразие”, уточнява ученият.

Родината на кафявите мраморни дървеници е Югоизточна Азия - южните части на Китай, Виетнам, южните части на Япония. Първо ги пренасят в Северна Америка.

В някои случаи миризливките пътуват като нелегални стопаджии в различни превозни средства. В другия вариант човек умишлено ги пренася, за да ги използва за определени цели - за биологична борба срещу други неприятели по селскостопански култури например. Третият начин е човек да ги пренесе несъзнателно с багаж или с декоративни растения от други краища на света. Това е и една от причините според д-р Павел Николов за голямата им популация. “Липсва контрол върху това, което се вкарва у нас”, казва той. Обикновено инвазивните насекоми идват с различните видове декоративни дръвчета, храсти, растения, които се внасят. Може да се крият в дървени сандъци или в почвата на цветята. За да се предпазим от голяма популация, вносът трябва да бъде внимателно обработен с препарати против насекомите, но това почти не се прави. Така миризливки от други държави идват “на гости” у нас, скрити в кипариси, туи и други декоративни дръвчета. Липсата на обработка обаче ги задържа за постоянно.

 Колкото и да не харесваме тези миризливи насекоми, борбата с тях е трудна и скъпа. “Такъв тип обработка, който би повлиял да изчезнат миризливките, не е възможно да се извърши в градска среда в момента. Парковете се обработват, минават камиончета по алеите да пръскат, но това категорично не е достатъчно. Трябва да има цяла кампания срещу горско-стопанския вредител. Трябва да се правят общо 6 пръскания в рамките на топлия сезон, две в интервал от 3 седмици, в средата на лятото още две, в началото на есента още две през 2 седмици. Това обаче не се прави по две причини: ограничаване на вредните емисии и финансовата страна на въпроса. Такива обработки не са никак евтини”, казва д-р Николов.

Източник: 24 часа