Гергьовден празнуват християни и мюсюлмани, българи, турци и роми

Денят на Свети Георги е Ден на храбростта и празник на Българската армия. За ромите празникът е Едерлези. За турци и татари празникът Хъдърлез отговаря на Гергьовден и според мюсюлманските традиции също се приема за начало на лятото.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на азиатските прабългари.

В българската православна традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден

още по-хубав Гергьовден.

6-ти май е денят на Свети Георги – покровител на овчарите и стадата.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

За ромите празникът е Едерлези. Също като Банго Васил, почитат Свети Георги като спасител на ромите. Затова на 6 май във всяко ромско семейство, било то бедно или богато, на Гергьовден се  устройва угощение.

Хъдърлез е празникът на турци и татари, който отговаря на Гергьовден и се приема за начало на лятото. Празникът е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, покровители на хората, животните и плодородието. И турците на 6 май колят агне – курбан за здраве и берекет. Стопанките месят обредни хлябове, боядисват в червено яйца, а на трапезата присъстват задължително и пилаф, халва, сиропирани сладки, баклава с локум, мляко с ориз.

Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г. по нов стил или 6 май 303 г. по стар стил) е почитан и от източните, и от западните народи.

Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на България, Англия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: ливанския Бейрут, италианския Генуа, турската столица Истанбул, словенската Любляна, руската Москва и германския град Фрайбург.