Ето какво точно празнуваме на 2 февруари

Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне, Петльовден - с тези имена е известен 2-ри февруари.

Денят на първо място е християнски празник. Църквата почита Сретение Господне - един от дванадесетте велики празници през годината, както и един от четирите празника, посветени на Божията майка.

Празникът Сретение Господне датира от раждането на малкия Иисус, когато майка му Света Богородица донесла Божия Син в Йерусалимския храм, понеже според Мойсеевият закон всяко първородно дете от мъжки пол трябва да бъде посвещавано на Бога 40 дни след своето раждане.

През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско.

Имен ден, ако искат, на днешната дата могат да празнуват отново: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен.

Вторият „Трифунеи" българите наричат и Петльовден и по своя характер това е и ляв, и десен мъжки ден. Всъщност днес се празнува по стар стил. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тая легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.

На този ден празнуват и мъжките майки. Бездетните жени пък правят царевични питки и ги чупят пред иконата на Богородица.

В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "Вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание и редица други забрани.

И още - денят 2-ри февруари е Световен ден на влажните зони.

Втори февруари също е повод за отбелязване подписването на Рамсарската конвенция за влажните зони в иранския град Рамсар през 1971 г. Тази година се честват 50 години от подписването й, а България е една от първите страни, които се присъединяват към Конвенцията и в момента има 11 места, включени в световния списък на влажните зони известни като Рамсарски места, сред които са езерото Сребърна, Бургаското езеро, Атанасовското езеро и Драгоманското блато.

„Влажните зони и водата“ e темата на Световния ден през 2021, която поставя акцент на влажните зони като източник на сладка вода и насърчава действия за тяхното възстановяване и спиране на загубата им.

Кампанията през 2021 подчертава приноса на влажните зони за количеството и качеството на сладководните води на нашата планета. Водата и влажните зони са свързани в неразделно съжителство, което е жизненоважно за живота, нашето благосъстояние и здравето на нашата планета.